Здравейте мили приятели!

Имам страшна нужда от съвет, като от това зависи моя живот. Лутам се и отговори не намирам, така че ще бъда благодарен на мнението ви.

Ето за какво става дума: преди месеци се запознах в игра в Интернет сайт с едно невероятно момиче, от дума на дума станахме толкова близки, че почти целия ден прекарвахме я в Скайп, я говорейки по телефона. След месец и половина дойде и първата среща, първата целувка, първото гостуване в дома й... Прекрасно, биха казали някои, но има и една гадна уловка - оказа се сгодена за човек, който МОЖЕ БИ някога НЯКАК СИ е обичала, но от много време няма никакви чувства, освен привързаност.

На няколко пъти се опитахме да се разделим, първия път не издържа тя и ме потърси, после аз нея... То бяха хапчета, то беше пиене за да удавяме и двамата мъката и забравим др, но не става и не става.

Видях в очите й обич, каквато никога не бях виждал, направи за мен толкова неща, че винаги ще съм й благодарен и никога няма да я изоставя. Тя обеща същото и до сега не го е нарушила.

Обича ме, не пропуска ходене в града й без да се виждаме, прегръщаме, целуваме, прекараме поне няколко часа заедно. Дори се записах студент в кажи-речи близък град за да мога да съм по-близо до нея.

Въпроса ми е - щом и двамата се обичаме, как да я накарам да се откаже от задължението си към него и последва чувствата и желанията си? Как да я накарам да ми даде онова, което иска, но не й стиска - съвместен живот?

Определено не можем един без друг, иска да сме заедно, но скришом, а аз не искам трохи - искам всичко. Онзи ден с нахъсване от мои приятели реших да замина за града, в който живее и поговорим  очи в очи. Вместо да започне разговора, ние не можахме да се насладим един на друг - часове наред не се пуснахме от прегръдките си.

Усещах как сърцето й ще се пръсне, пулса й беше невероятен, а погледа с който ме изпиваше... Не бях се чувствал така. Тогава й казах за намеренията ми да бъдеме заедно, да направим наше семейство, но тя категорично ми отказа - няма начин да промени обстоятелствата.

Преди години по инициатива на родителите й тя напуска едно момче, което слага край на живота си със свръх доза, а тя последните дни докато той е в кома стои до него. Този човек бил до нея, помогнал й е, затова сега тя се чувства негова длъжница.

Днес ми призна, че го обича братски, че ако го напусне, той ще направи същото, както предишния, а тя няма да рискува. Предпочита да съсипе живота си, но не и да го напусне. Пък и какво щели да кажат родителите й? Те насърчават тази връзка, защото са съседски семейства и се познавали добре. Тя е нещастна, призна ми го, обича ме - няма спор, сега реши да се опита без мен да продължи, но докато не е станало късно и не съсипе живота си бих искал да й помогна, дори това да я накара да ме намрази - искам да не направи грешката да се омъжи за него и роди дете - желание на неговите родители.

Помогнете ми, моля ви! Какво да правя? Да се срещна ли с родителите й и да им кажа всичко?