Благодаря на всички, които обръщат внимание на моят проблем. Наистина имам нужда, ако не от съвет, то поне от малко подкрепа или просто да споделя.

На 19год.  съм,  а ТОЙ на 30-знам, знам. Когато тръгнахме не очаквах, че тази авантюрка, за която и двамата се разбрахме още в началото, че ще си остане такава, ще се превърне в 3 годишна, сериозна, неразделна връзка. Докато се осъзная вече ходех на семейни събирания, спахме на обща спалня в апартамента му, пазарувахме си. . .

Проблемът е в това, че в съществеността си връзката ни още е авантюрка-не излизаме никъде, не ми подарява цветя или разни такива подаръчета, не ме изненадва. . .

 Когато му казах, че не съм щастлива, че още съм малка и ми се живее, излиза ми се по заведения, пътува ми се,  той каза-ОК!!!и нищо не се промени-за 3 години сме ходели 3-4 пъти на кръчми и 1 път за 3 дни на почивка!можете ли да повярвате?!?

Предполагам, че вече се питате, защо е излизам с приятели-нямам!ТОЙ е изключително ревнив, не ме пускаше никъде и скъсах връзките си с всички мои познати и приятели, все пак бях на 17-лесна за обработка!!!

Сега обаче пораснах и осъзнах всичко.

Картинката е следната- обичам го, той мен също. Все пак последните 3 години той е целият ми живот. Но е крайно неподходящ за мен, съсипва ме емоционално с всеки изминал ден. Нямам бъдеще с него, но не мога да намеря сили да му кажа"сбогом"!!!

Имам големи амбиции за живота си, а няма да мога да ги постигна ако той е до мен.

Саманта от "сексът и градът" казваше"Обичам те, но себе си обичам повече".  Как да му го кажя и аз-ще ме боли, че го няма, макар че не знам защо, но ще ме побърка мисълта за неговата болка, защото знам, че това ще го съсипе. мисля за това от 5 месеца и вече не знам. . .

Благодаря ви, че го прочетохте, знам че има хора с далеч по-големи проблеми, но ми е много тежко!Ако има някой, който може,  да ми даде съвет!