Ровейки се съвсем целенасочено за въпроси,свързани с изневярата и депресията,попаднах тук. На 39 години съм с 2 израснали деца, щастлив 16 годишен брак, постигнал в голяма степен мечтата си за успех и просперитет, финансово независим, радващ се на чудесни деца и разнообразен живот.

С много, но не истинско близки приятели.  От месец и половина-бавно затъващ в депресия, породена от изневяра на жена ми-загубил почва под краката си, уплашен и наранен.

Отдаден през годините с цялата си душа и сърце на любимия си човек,на ГНЕЗДОТО,  вярващ искрено в брака и ценностите, коригиращ постепенно несъвършенствата в характера си, често обсебващ, но страстен, сексуален и задоволен. Повече даващ,темпераментен и на моменти краен, леко мърморещ и контролиращ/себе си/.

И изневиделица - удар, глух и дълбок. От тогава - изключително емоционално неуравновесен, тъжен и затварящ се все повече и повече. Изконната ми вяра в чудесния ни брак е силно разклатена, липсата на доверие в любимия ми човек и ПРИЯТЕЛ ме измъчва.

Страхът от бъдещето и неговата променена формула ме кара да съм войнствена  и язвителен. Жена ми се чувства относително виновна, има своето обяснение-влюбване, на което не е направила опит да устои, страдаща повече от моето състояние, страхуваща се да не ме загуби ,внимателна и любяща?!,  но и отстояваща това, че тя е от Венера, а аз от Марс.

Вече семейно посещаваме психотерапевт /детство,родители,Фройд и т.н./,но проблема при мен се задълбочава.

Остана ми любовта към философията. И това да съм загледан в себе си. SOS...