Страх ме е да не сгреша...

От 17 коментара0/5

Понякога колкото и да ти пука...трябва да си тръгнеш от хората, които не те оценяват...защото те не заслужават.
Понякога колкото и да ти пука...трябва да си тръгнеш от хората, които не те оценяват...защото те не заслужават.

Здравейте, много мислих преди да споделя историята си... Ще се опитам да я представя обективно, търся съвет или мнение..

На 25 г. съм. С приятеля ми сме заедно от десетина години. Той е моята първа любов. През годините сме били винаги заедно, с изключение на това, че той не е много общителен и ходя на море с други приятели от детството, той все се дели и си остава вкъщи. Когато завършвахме гимназията, той имаше флирт с едно момиче и аз разбрах. Каза ми, че не ми е изневерил. Остана с мен. После ми призна, че бил влюбен в нея, но мен обичал  и затова не сме се разделили.

Следващите няколко години не сме имали големи проблеми, с изключение на това, че не обича разходките и никога двамата не сме се вдигали да отидем някъде примерно за няколко дни, или на море например..Той след като завършихме ме викаше да отида да живея при него, но аз отлагах, тъй като не исках на 20 г. да пера, готвя, чистя.

Наскоро му разбих паролата на фейсбука, и видях, че си е писал любовни неща с една от неговите колежки и много ме заболя...Светът ми се преобърна..Такива мили неща й пишеше, и то след като си легна, и го оставя сам /оставах вече през по-голямата част от седмицата при него/. В продължение на известно време, а  з ги четях и въпреки това бях до него, не се издадох, исках да видя докъде ще стигне. Това ме изнерви, и когато бях извън града по работа, един следобед той не си вдигаше телефона и аз полудях, чудех се дали не е с нея..

Забравих да спомена, че писанките бяха свалки, и не пишеше нищо, което да подсказва, че има изневяра или паралелна връзка. Същата вечер прочетох как той я кани в тях за през нощта /на нашето легло, на моята половина/.Сега е момента да спомена, че съм му изневерявала 2 пъти, но без да има секс, само целувки и прегръдки..Тази въпросната вече  р реших да се прибера и да го изненадам, но беше само с приятелите си, нея я нямаше, може и след като съм си заминала да е дошла, бях полудяла, питах го дали има нещо с нея, защото съм чула от други хора /блъфирах../. А предишната аз си бях поканила компания, но не сме правили нищо , само спахме заедно, това момче за разлика от мен явно имаше морал, и не се стигна до друго, а аз бях много влюбена в него, но не се престраших да пусна сигурното и той се отказа от мен и си намери приятелка.  

Следващите няколко дни с приятеля ми бяхме скарани, и той си смени паролата. Отидох у тях с разпечатките предишните разговори и със свалени карти. Каза ми, че мислел по това време че сме разделени, правил го за разнообразие, искал мен, щял да спре..Оттогава животът ни стана ад, нямам му никакво доверие, притеснявам се като остане сам на компютъра, а през деня са заедно на работа. Имахме няколко големи караници, провокирани от лъжи, свързани с нея, а аз знаех че са лъжи, имах си източник.

При тях се стигаше до бой от моя страна, биех му шамари, блъсках го, и той си изтърваше нервите и ме удряше през лицето да се осъзная.   Това не бях аз, колко се бях озлобила не е истина..Много пъти съм говорила с брат му, и той ми казва, че моето момче много ме обича и не иска да ме загуби..Винаги аз съм предлагала раздяла, той никога..Спрях да се усмихвам, промених се..След всичко започнах да му следя компютъра, вече не влизаше във фб, телефона..даже веднъж го сварих в тоалетната с него, в едната ръка, а с другата си вършеше работата /малка нужда/, каза, че си гласял алармата. Докъде само бях стигнала, да го проверявам и в тоалетната?! Нито закъсняваше след работа, нито нищо, но мен вече   параноята ме тресеше яко.

Даже видях колежката, която с нищо не ме превъзхождаше, дори не беше по-хубава от мен, на 19 години, току що завършила училище..Като причини за залитането, той ми обясни липсата на разнообразие, та моите причини бяха същите..... но той си е такъв, не обича да ходи по механи, пицарии, по магазини /хранителни и т.н./, по разходки, почивки ..Тези дни пак се скарахме, след поредната дребна лъжа, и сега се чудя това ли искам от живота? Виждам го в очите му, че ме обича, и аз него страшно много,ако не беше така, досега отдавна да сме се разделили, като спим заедно през цялата нощ не гушка, светят му очите като ме гледа, но как се опорочиха нещата..

Казва ми, че иска с мен да създаде семейство, щял да се промени, но какво семейство без доверие, а може би и това, че не сме се наживели си казва думата? Даже сама си правя извода, явно съм една егоистична ку*ка... Страх ме е да не сгреша... дали да продължа тази връзка, или да започна отначало..

17 коментарaДобави коментар »

Jiji_5

От Jiji_508.09.2014, 13:59 ч.

Щом му нямаш доверие, как така сте заедно? Аз не бих останала с него.

Виж всички коментари за "Страх ме е да не сгреша...".

Още истории от "Проблеми"

Вече губя надежда

Вече губя надежда

Здравейте, Пиша ви защото с всеки изминал ден се обърквам повече и повече, не...

Как да се преборим с това?

Как да се преборим с това?

Здравейте. Имам нужда от вашия съвет. Просто има моменти в които не можем да се...

Имам чувството, че си говоря с непознат

Имам чувството, че си говоря с непознат

Здравейте:) Много се колебах дали да ви пиша, но ми се иска да споделя с вас, а ако...