Дойде неочаквано и така си и тръгна

От 5 коментара0/5

От дълго време имам сериозна връзка, в която усещах, че нещо ми липсва.
От дълго време имам сериозна връзка, в която усещах, че нещо ми липсва.

От дълго време имам сериозна връзка, в която усещах, че нещо ми липсва. На скоро смених работното място и в новата работа се запознах с момче, което от първия път доста ми допадна. Чувствах се странно добре в неговата компания. С времето станахме по- близки. Започнахме да си пишем съобщения, да се уговаряме за срещи извън работа...Беше забавно. В началото нямах и идея да е повече от приятелски отношения, мисля и той...

С времето започнахме да изпитваме желание да сме заедно, усещахме и двамата, че има химия, но някак беше неестествено. Странно чувство!

Прекарахме няколко красиви летни месеци, макар и двамата да имаме връзки, това не ни пречеше. Странно се усещахме един друг, някак и двамата обаче ни беше страх да говорим за любов.

После професионалните ангажименти ни разделиха, два месеца не бяхме се виждали. Пробвахме да поддържаме контакт чрез съобщения, но някак неуспешно!

Сега, след два месеца раздяла пак сме заедно, но магията я няма. Всичко е различно. Двусмислените съобщения и липсата на реален контакт развалиха нещата. Той се чувства наранен от моето сдържано поведение, а то е провокирано от наличието на другата жена в живота му. Аз също се чувствам обидена, че не намери начин да се видим през това време, а остави нещата на самотек.

И сега всичко е носталгия- за хубавите моменти, болка за неразбраното, накърнено достойнство и малко повече егоизъм....

Момчето напуска работа, т.е. и мен, защото нашата връзка беше работата...

Не знам какво да чувствам - облекчение, че свърши, защото много болеше да виждам как губя нещо скъпо или тъга, че приключва не разбрано.

Аз продължих с тази работа, за да бъда с него. Мисля че и той- поне на думи, а сега тръгва- рязко, без спирачки- наранен, огорчен и може би чувствайки се неоценен... и без желание да си кажем всичко директно в очи.

А аз и ден не спрях да мисля за него, да го желая... Но как да кажеш на някого това, когато знаеш, че после ще легне в друго легло....А той казвайки го не знаеш как да реагираш.

Казва че за НАС не е край- но аз зная, че е. Той просто бяга. Както не се видяхме, когато той си беше, за тези месеци у дома, така няма да се видим и за напред. Не зная обаче с тези думи кого иска да излъже мен или себе си?!

Странно уникално е чувството да губиш нещо, което никога не е било твое- връзка, която никога не си имал и любов, която на майтап не си изживял.

5 коментарaДобави коментар »

Scaiii

От Scaiii23.02.2017, 23:16 ч.

Аз се зачетох във историята и моята история е подобна влюбване на работното място.Намирах си какви ли не оправдания да ходя до момичето изгубих си ключа от шкафчето чипа и все нещо си губех.Е незнам дали е истинска...

Виж всички коментари за "Дойде неочаквано и така си и тръгна".

Още истории от "Раздяла"

Поредното мамино детенце

Поредното мамино детенце

Здравейте,Колкото и да ми е странно, реших да споделя опита си и да ви кажа - не...

“Това ли заслужих, мило?”

“Това ли заслужих, мило?”

Пиша това, защото вярвах...Безумно го обичах,до болка.Той беше и е всичко. А днес ми...

Моят перфектен

Моят перфектен

Днес прочетох една история във вашият сайт -  "Онзи мъж " и реших да напиша...