„Как ми се иска да върна времето назад...“

От 7 коментара0/5

Куражът е да правиш това, от което се страхуваш. Където няма страх, няма кураж.
Куражът е да правиш това, от което се страхуваш. Където няма страх, няма кураж.

Отново съдбата ми удари шамар,  за сетен път бях излъгана,  изоставена,  обидена,  и тормозена психически .....

На 25 години съм и имам дете на 2 годинки . Аз съм от друг град,  но живея при мъжа ми в неговия,  зарязах всичко,  заради него,  и накрая си продадох апартамента,  в които никои не живееше.

Бях бременна,  когато му казах че парите искам да ги вложа в нещо,  а не да ги изхарчим неразумно,  казах му че майка ми в момента е на квартира,  и бих искала да и купя малък апартамент,  в които да си изживее старините,  без да плаща наеми,  а и аз да съм спокойна, че един ден ако стане нещо,  да има къде да отида. Той още като разбра че имам пари,  ме помоли вече като негова жена,  чакаща дете от него,  да му услужа с пари, които ще върне обратно в сметката ми.

Изтеглих около 8 хиляди лева за кола,  аз глупачката дори не вярвах че някой ден ще съжалявам за този мои избор, и без да ми мигне окото се съгласих. С документи и формалности,  по прехвърляне на колата на мое име не ми се занимаваше в напреднала бременност,  и безкрайно вярваща на всяка една негова дума.

Аз търсех апартамент с част  от останалите пари,  казах му че много го искам,  че това е единственото нещо което искам -да имам мои собствен апартамент,  бях си го обещала, обещах го и на дядо ми,  които ми остави всичко, че няма да пропилея парите ...

Мъжът ми се ядосваше всеки път като чуеше и виждаше,  че се интересувам от обяви за апартаменти . Веднъж след поредния оглед,  на които ходех сама,  той ми заяви, че ние вече сме семейство и парите които имам аз и той са общи,  и не са само мои а и негови,  и той също имал право да казва за какво ще са . Каза ми че не иска да си даваме парите за нещо което няма да е в наша полза,  т.е няма да използваме,  за какво съм го искала толкова много,  имала съм дом,  за какво ми е друг,  аз естествено си държах на моето, защото си мислех за бъдещето, че не всичко може да е розово, както сега .

Започнахме да се караме,  че не го слушам, и си решавам на своя глава какво ще правя с парите . А междувременно харчехме от тях,  аз бременна,  а той без работа . Аз и за това не бях съгласна,  казвах му дори и да не купя апартамент,  че тези пари един ден ще ни потрябват за нещо,  или да ги вложим,  но той не искаше и дума да става за това,  защото били малко,  и нямало смисъл от нищо .

Веднъж ми каза избирай купуваш си жилище и се махаш или стоиш при мен в нашето семейното жилище,  каза ми за какво ти е нали имаш всичко мое е и твое, чакаме бебе,  аз съм ти мъж, никога няма да те оставя,  това е твоят дом, не ти трябва друг .

Сега след три години след като нямам и пукнат лев,  и съм почти на улицата,  ми се иска да върна времето назад,  и да не го послушам,  а направо да се разделя с него, но вярваща пуста му обич и любов ....

Продължаваше да стои без работа, колкото и да го умолявах да почне,  той все казваше че няма подходяща, и че за малко пари,  нямало смисъл да работи .Теглеше си пари за каквото си искаше,  и когато искаше,  а аз глупачката се съобразявах и не смеех за да не свършат . Пренебрегвах себе си,  а после и детето заради него . Той харчеше за петима, аз се стисках и  каквото трябваше за мен и детето аз гледах да мина без него или да е с по ниска цена .

Месеците минаваха,  а парите малко по-малко почнаха да намалят . Нямаше как да започна работа и да си оставя бебето на някой,  само и само да се спре това безразборно харчене и теглене от картата .

Междувременно той не спря да мързелува и да ляга от едното легло на другото,  започнаха и така наречените маратони по спане . Спеше по 15 понякога и по 20 часа в денонощието най-вече през деня .

Детето не го виждаше,  аз също не искаше да става, нямал желание за нищо,  очите го болели и не можел да ги отвори,  кръста краката му и цялото тяло също . Той ми сподели,  че почти цял живот е спал по толкова време,  и му нямало нищо аз му казах,  че му се е отразява сега . Каза ми че не може да почне работа в това състояние,  защото нямал енергия и сила,  след като не се събуждал толкова време,  без да се храни и пие вода, без да диша въздух, без да вижда слънце .

Казвах му милиони пъти да се промени,  да направи усилие,  че не мога да не го виждам по цял ден,  че не мога да върша всичко сама,  и да продължаваме да харчим пари,  без никои от двамата да работи . Много пъти също криех картата,  не му приказвах,  а той идваше и ми се молеше да му купя цигари,  и след като няма от къде другаде да вземе, аз си затварях очите и за да не гладуваме,  ходех и теглех пари .Всичко това се случваше и до днес,  с обещания,  че ще се оправи .

Имаше периоди в които не спеше по толкова много,  но желание за работа нямаше никакво . През цялото това време ние се карахме,  заради парите че не остават,  а той си лежеше и не му дремеше. След време ми каза че нарочно искал да ги разбутва,  за да не може да взема нищо с тях,  и да ги изхарчим двамата,  но да не  ги затварям и давам на майка ти за жилище,  защото така няма да са в негов интерес .

Днес положението е същото,  вече прогледнала,  в миналото,  и мислеща с трезвен поглед над всичко което ми се  случи,  разбрах че той през цялото това време ме е използвал,  и подигравал с мен и с добротата ми .

Днес отново за пореден път ме напусна,  и отиде при майка си . Днес отново след поредния скандал и обиди ,  че трябва да си намери работа,  и да поеме отговорност към детето което е създал,  на него не му изнесе,  и си тръгна както винаги,  като един страхливец,  които бяга от детето си . Тази вечер отново съм сама,  и след дългото ридане аз реших,  ще си отмъстя един ден,  за всичките болки които ми е причинил,  за това че искат да ме изгонят ако не съм била с него,  за това че съм в чужд град сама и с дете, без пари,  искам да се влачи както аз го правех,  искам да преживее всичко което ми причини,  всички болки и обиди .

Знам че е грях,  знам че не е правилно,  но той ми разби живота,  моя и на детето,  и да живеем по квартири цял живот, защото аз глупачката дадох всичко което имах,  парите,  вещите ми ... дадох си и сърцето,  а сега то вече го няма,  нямам сърце той го разби,  и никой никога няма да влезе повече в него !!! Разби мечтите и вярата ми в любовта,  и че тя не съществува ! На такива мъже господ не трябва да има дава деца,  а колко много други биха умрели за тях,  не и моя .

Отраснах без баща, и  исках детето ми да има,  но аз се уморих да бъда и майка и баща,  да съм силна с него,  и да бъда винаги аз мислещата за всичко !!  Не вярвайте на никой и за нищо в този живот,  всички най - близки хора могат да те предадат в всеки един момент,  и да забият нож когато най- малко очакваме,  не вярвайте на мъжете ви,  не всички са еднакви,  но много са българските мъже,  които са мързеливи,  разчитащи вече на жената за всичко,   пораснали мъже но мамини синчеца,  зарязващи собствените си деца .

Знам че ще ми е трудно,  да продължа,  но с него и без него аз винаги бях сама . Знам че тепърва ми предстоят ходения по институции и съдилища, но аз докато не си получи заслуженото,  няма да го оставя,  за мен и детето ще бъде умрял,  такъв баща не може да е баща на детето ми,  по добре да няма,  и без това той не се интересува от него !!!

Моля споделете мнения за вашите мъже сходни на моя,  кое ви беше най трудно,  как продължихте живота си ?

7 коментарaДобави коментар »

maider

От maider26.07.2014, 11:03 ч.

Моят съвет е да оставиш всичко зад себе си, прости и продължи напред. Знам, че е трудно, но не го ли направиш обричаш себе си на самоизмъчване до живот. Не мисли за проблема, а търси решението му. Раздели се с този мъж,...

Виж всички коментари за "„Как ми се иска да върна времето назад...“".

Още истории от "Раздяла"

Луда работа

Луда работа

Не знам от къде да започна. Едва ли на някой моя проблем ще му се стори толкова...

Лудост

Лудост

Здравейте! Чета редовно, харесва ми, но полудявам вече от собствен проблем, ще се...

Дали любовта си отива?

Дали любовта си отива?

Здравейте момичета и момчета. Вече ще се побъркам и искам да споделя с вас моите...