Историята ми започва преди 11 години. Той беше 2 години по голям от мен и учехме в едно училище. По времето на един баскетболен мач той ме беше видял и ме беше харесал. Намери начин да се запознае с мен и да покаже, че се интересува от мен, но аз го отхвърлих и така 3 години през, които интересът му към мен не изчезна просто си менеше силата. И аз и той имахме други връзки през този период, но той продължаваше да опитва бъдем заедно и постепенно започнахме да се виждаме, да ходим заедно по кафета, заведения и в крайна сметка се оказахме двойка. Бяхме много щастливи виждахме се непрекъснато, бяхме колкото се може повече време заедно и след 2 години заживяхме заедно.
Вече бяхме по заети и времето което прекарвахме заедно намаля, но все още никои не мислеше за раздяла. Много сме се карали, но определено се разбирахме и се понасяхме. Всеки имаше своите недостатъци и правеше грешки, другият прощаваше. Така минаха още 3 години и аз взех, че реших че не искам да бъдем повече заедно, не успях да приема някои от неговите недостатъци, караниците зачестиха, не виждах никакво разбиране отсреща и поисках да се разделим. В началото той не се възпротиви, бяхме прекалено дълго време заедно и си бяхме поомръзнали и макар и до тогава много пъти да бяхме обмисляли варианта да се разделим за известно време не го бяхме правили до този момент. Той мислеше, че ще направя точно това да бъда далеч от него за малко и после отново ще се съберем и ме потърси след 2 седмици с думите дали това време ми е било достатъчно, за да си почина от него, защото на него му било достатъчно, но аз му казах че не ми е и че скоро няма да стане това.
И така продължихме всеки по своя път, продължавахме да се виждаме от време на време да си говорим свободно, аз започнах нова връзка той не го прие много добре в началото, но това не ни попречи да продължим да се виждаме и да поддържаме връзка. След няколко месеца той замина в чужбина. В началото нямаше да бъде за дълго, но остана там 3 години. През цялото това време не сме прекъсвали връзката си. Не сме се чували всеки месец, но дори и по веднъж на няколко месеца все един от двамата се сещаше за другия и му се обаждаше. Дори в началото на тази година той ме покани да му гостувам и мога да твърдя, че дори настояваше да отида. Търсеше варианти и се опитваше да елиминира всяка причина, която аз изтъквах. Лятото за малко щях да отида, но пътуването ми се провали.
Искам да спомена, през доста голяма част от това време през което той беше извън България аз имах друг приятел и той знаеше за това, но пък това не промени моето отношение към него ни най-малко.
Преди една седмица той си дойде в България, за няколко дни. Бях супер изненадана. Когато разбрах той вече беше на път за България. Много се зарадван, много исках да го видя. В деня, в който пристигна се чухме, но той звучеше различно, много студено и резервирано. Съобщи ми, че бил си имал приятелка и че била и тя с него. Аз му казах че на мен това не ми пречи и че въпреки това много искам да го видя. И се разбрахме да се видим идващия петък, защото бяхме в различни градове, а аз ходя на работа и не ми беше възможно да отида там преди петък. Въпросния петък когато се прибрах му се обадих, но той ми заяви, че ще ходи на вечеря с приятелката си и няма да можем да се видим и каза, че ще ми звънне на следващия ден, но изобщо не се обади, не само на следващия ден, но и в неделята. Много бях обидена от това му поведение. Държеше се така сякаш съм някоя негова, фенка която умира да го види, а той няма никакво желание да кара приятелката си да скучае докато той се вижда с мен. Бях шокирана от поведението, не е възможно само преди 2 месеца да ми говори съвсем нормално и разбрано и изведнъж без никаква причина той да започне да се държи така пренебрежително и студено. В неделята му се обадих, неможех да чакам повече под напрежение и да се чудя какво става. Попитах го защо ме лъже и на какво се дължи това му поведение. Той първо започна да обяснява как били много заети, имали някакви проблеми и затова се получило така. После явно го засегнах с думите си и той започна да обяснява, че нямало как да я остави сама да го чака докато той е на среща, тъй като тя не познава никого тук и не мислел, че би ми било приятно да ги видя заедно(сякаш съм създала у него впечатлението, че имам по различно от приятелско отношение).
Аз му казах, че нямам никакво желание да го виждам и че е ужасно глупаво и обидно да се държи по този начин ,и че е лицемер и лъжец. Много беше глупава тази постъпка от негова страна.
Мъжът полита високо когато някои им каже, че той не им е безразличен. Мислят се за богове. Просто не е възможно човека, с който си знаем и най-кирливите ризи и се познаваме по-добре от колкото майките ни ни познават да се промени изведнъж и то само за 2 месеца. Не е възможно все още да иска да си го върне за това, че съм го наранила преди години. Или пък аз не искам да повярвам в това. Не мога да повярвам, че не пожела да ме види. Дали наистина беше много зает и не успя да намери време или направи така, че да няма време няма и да разбера. Но пък и трудно някой ще ме убеди в първото. Когато човек иска нещо намира начини да го направи, а когато не иска намира причини.
Все още се натъжавам като се сетя за това нещо знам, че ще отмине рано или късно, но просто недейте да се доверявате на хората 100%. Каквото и да ви говорят, каквито и смели работа да правят за вас винаги имайте едно на ум. Поне после няма да сте разочаровани и съкрушени.