Дори незная защо пиша... Едва ли някой ще може да ми даде съвет /още повече, че аз вече съм взела решението/. Не ми се нравят сълзливите истории от сорта:"охх колко ми липсва, не мога да живея без него...".
Винаги съм била силна. Навярно, защото това се очаква от мен. Не мога да си позволя да страдам повече от позволеното... Няма време а и трябва да съм силна... Но когато остана сама...вечер...ТОЙ ми липсва...
Спомням си това, което беше...
Преди НЕГО не бях обичала така силно и толкова дълго като че ли;-). А той най-малко от всички заслужаваше тази любов. Не, защото не отговаряше на чувствата ми, а заради така познатата и често срещана житейска ситуация - женен мъж - младо момиче... Макар и с принуда, осъзнах колко много ми пречи тази връзка. Отказах се от живота, който водих през последните три години и вярвах, вярвам, че е за добро.
Не издържах обаче и приех да се видим,след сложения "КРАЙ". После бях болна. Отново имах температура като в седмиците след като го оставих...Оживях, разбира се... Изпратих му смс на следващия ден, в който му казвах, че тази среща е била грешка, че вече не означава нищо за мен и че не искам да ми се обажда никога повече.
Отговори с: "Добре". Толкова страст и любов, толкова сълзи и трепет бяха пометени с едно "Добре". Тази нощ сънувах,че приятел ми казва,че ТОЙ се вижда с друга. Така ме заболя. Когато мисля за него осъзнавам, че това ще се случи, че рано или късно ще има друга, както за мен ще има друг... Но на сън ме заболя...много...много...
Няма да му се обадя. Предполагам,че и той на мен/не и след онзи смс/. Ще се чувствам по добре след време, а може би дори ще спра да го обичам...
Както сами виждате няма няма място за съвети...
Предполагам, че просто исках да споделя...