Пиша следващите редове с надеждата да получа различни съвети от непознати и безпристрастни хора.
Ще ви спестя цялата история, защото тя е много дълга, цял сериал може да излезе от нея. Ще ви споделя само това което ме измъчва.
Днес мъжът, с който имам дългогодишна връзка ми призна, че бил уплашен от силните ми чувства, защото той не можел да ми отговори със същите, искал да продължим да се виждаме и да общуваме нормално като приятели. Всъщност аз наистина много обичам, между нас има много силно привличане /интелектуално, емоционално и сексуално/, което се усеща от хората около нас и аз почувствах дори в момента, когато ми говореше тези неща. Ние много добре се разбираме, уважаваме се, помагаме си.
И двамата имаме семейства и се грижим за децата си. Никога не е ставало дума да се развеждаме и да заживеем заедно.Аз съм приела това положение, осъзнавайки всички негови негативи.
Бедата е тази, че моят човек изживява много труден етап от живота си - има сериозни проблеми с работата си и семейството си, за които аз нямам никакъв принос.За мен проблемът е неговата позиция към тези много важни неща.Той оставя някой друг да вземе важно за него решение, а той щял да се наглася според него. Съдружниците му трябвало да решат какво ще е бъдещето му във фирмата, а аз трябва да реша за нашите отношения.Тази позиция ме притеснява, защото той поначало не е мекушав и нерешителен, напротив. Затова аз си мисля, че проблемът е негов, психически.
Моят проблем е, че не знам как да постъпя с него. Най-лесно ще ми бъде, ако не го виждам и не му се обаждам изобщо. Така вече направих, но след години той ме намери и стихията ме връхлетя отново. Имам сили да го направя отново с уговорката, че няма да мога да го изхвърля от живота си. Но женската ми интуиция ми казва, че не бива да правя така. Много съм объркана и наистина не знам как да постъпя.
Надявам се да чуя различни мнения и вярвам че ще намеря правилния път.
Благодаря ви!|