В момента съм страшно объркана, затова и искам съвет... Може би се чувствам така, защото съм края на една връзка, а може би защото все още не съм забравила стара рана...
Но кажете ми как мога да съм щастлива с някой, как да се отпусна пред един човек, как да го обичам без да ме е страх, щом веднъж вече съм го правила и съм била страшно наранена...
Откакто срещнах голямата си любов вече не съм същата сякаш изведнъж станах друг човек... Често когато съм сама и си мисля за нещо се сещам за него...но не с лошо напротив иска ми се да се върне, защото макар че ме нарани той ме направи безкрайно щастлива. Вече две години минаха от нашата раздяла, а нито един друг мъж (независимо от това колко много ми харесва и колко ми е приятно с него) не може да го замести...
Понякога си мисля защо изобщо излизам с мъже когато с никой не мога да съм щастлива...или когато се появи някой, който е способен и ми харесва страшно много, в момента в който почвам да се влюбвам, го прогонвам от себе си. Всичките ми приятели ми повтарят едно и също забрави болката забрави самия него и продължи на пред. Но аз не мога тъпча си на едно място, и затъвам все повече и повече.
Сякаш нещо по-силно от мен ме тегли назад към миналото... Наистина не знам какво да правя...
Моля ви дайте ми съвет!