Реших да пиша тук по една прозаична причина - приятелят ми брутално ме заряза преди повече от месец.
Разбирахме се чудесно, довършвахме си изреченията /колкото и сладникаво глуповато да звучи/...мислех, че най-накрая съм открила НЕЯ, истинската любов. Няма нужда да казвам, че той ме уверяваше в същото.
И какво стана? Разделихме се по възможно най-безумната причина, която можете да си представите - била съм прекалено красива и умна за него!!! Не знам дали някой може изобщо да проумее безсмислието на едно такова изказване.
Сега се е върнал, не, всъщност не само върнал, а и предложил брак, при бившата си, която е меко казано, непривлекателна, намръщена и неприветлива. Пълна моя противоположност.
Може би някой ще каже - обича я. Да, но се кълнеше, че обича мен, бяхме перфектната двойка.
Пожелавам му сега да е щастлив с грозноватата си жена, която може да е чудесен човек, не знам, но нима аз не съм?
Красотата е проклятие - жените ми завиждат, мъжете бягат от мен...
Надявам се да не съм ви отегчила с моята донякъде смешна история, но много ми тежи раздялата и усещам много осезателно липсата на мъжа, когото много обичам.