Здравейте,
Аз съм на 22, а тя е на 23. Запознахме се преди 3 месеца. Всъщност ние сме колеги - в една група в университета. Трябва да отбележа, че аз съм много против връзка с колежка и въпреки всичко допуснах това да се случи. Всъщност не е лъжа, че тя започна всичко. Тя ми се обади през един от последните слънчеви дни на късното лято просто ей така да ме чуе, което беше много странно, защото се познавахме едва от няколко дни. След това нещата се получиха много бързо.
Странно е, че аз изчаквах Тя да направи всички първи крачки... Тя ме целуна, Тя пожела да правим любов... Както може би вече става ясно, аз не бях сигурен в чувствата си, но знаех че ще дойте момент, в който ще осъзная, че не само я харесвам много, а дори съм влюбен. Тя е страхотно момиче. Излизахме само вечер, защото и двамата работехме и нямахме друго свободно време, а в университета се държахме само като приятели. Всичко беше чудесно, до един фатален ден, когато отидохме на купон с цялата група. Тогава направих много грешки.
Разбира се за всичко си има обяснение, но тя не ме чува и не ми вярва. Въпросната вечер се запознах с една от най-добрите й приятелки и след като пихме започнахме да си говорим с нея. За мое най-голямо учудване, нейната приятелка ми каза, че ние нямало да бъдем заедно, което в първия момент много не ме учуди, защото има и още една лоша подробност - тя е Туркиня, а аз Българин, но това не ни пречеше досега. Само на няколко пъти говорехме на тази тема и знаехме, че няма да сме вечно заедно...
Сега да се върна на разговора с нейната приятелка. Аз започнах да я упреквам за тези нейни думи и след известно време й зададох въпроса: "Кажи ми какво да направя, как да се държа с нея?". Тя ми отговори "Защо не я питаш дали няма друг." което вече много ме притесни, дори мога да кажа, че за първи път изпаднах в ужас... какво става тук, какви са тези неща, как така друг...!? Реакцията ми беше разбираема...
Веднага отидох да говоря с приятелката ми. И без да се колебая и зададох директно въпроса, може би защото беше шумно, имаше много хора, усилена музика - нейния отговор беше ДА. Казвам беше, защото след като аз веднага си тръгнах тя ме настигна и започнахме да спорим, какво ми е казала - "Не е вярно, казах НЕ... не мога да разбера защо ми причиняваш това, започвам да се чувствам гадно....". След всичките мои грешки тази вечер, трябва да отбележа, че имаше едно много разкрепостено момиче, с което си позволих да танцувам и за това също бях упрекнат.
Най-накрая настъпи триумфалния момент - аз скъсах с нея. Някак си на шега и казах, че искам да скъсаме. Вярвате ли ми, че не го мислех? Не го мислех. Бях сигурен, че ще ми прости, че наистина изпитва силни чувства към мен. Но уви, не е така.
От тогава минаха 12 дни.
Пращам й смс-и, пиша й е-майли, но не мога да я накарам да склони да ми даде втори шанс. Преди два дни реших, че вече няма смисъл и успях да я убедя да се срещнем за да поговорим и да се опитаме да бъдем приятели(но тайно се надявах, че ще се появи една искрица в нея и ще ми даде втори шанс).
Срещата ни е поводът да Ви пиша тук сега. Беше удивителен разговор. Аз се учудих на способността й да помни всичките ми грешки - как преди 2 месеца съм казал, че няма смисъл да учи тази инженерна специалност, след като няма да я работи, преди 2 седмици не съм искал да я изпратя до у тях - аз дори не помня, и т.н и т.н... но въпреки това тя не можа да ми кажи че няма чувства към мен. Напротив. Призна си, че страшно много страда, че плачи след всеки смс, който й изпратя, че има чувства към мен.
Целувахме се, скъсахме и се целувахме.
Моля Ви, кажете ми какво да правя?
Имам ли шанс?
Да продължавам ли да я преследвам?