Това е вечното оправдание, което чувам винаги от нея, когато за пореден път разбера, че се вижда и с други... Опитах.., но явно не мога да я разбера.., а се съмнявам и някой друг изобщо да може..
За година и 4 месеца аз бях гадже, интимен партньор, приятел, баща и каквото още се сетите...вероятно, поради разликата от 3 години м/у нас.. или пък в разсъжденията и разбиранията..
Както и да е.. бих желал само да изясня 2 неща,
1-во: АЗ НЕ ТЪРСЯ ПОМОЩ!това искам да е ясно.. и
2-ро: АЗ НЕ МОГА ДА ПОНАСЯМ ВЕЧЕ ЖЕНИТЕ!
Писна ми...даваш всичко от себе си... и накрая ти се подиграват с чувствата.., да точно така... в момента тя спи на 3 метра от мен в леглото ми (явно се е преуморило момичето от разсъжденията в/у връзката ни преди 30 мин.) и сега сънува.. идея си нямам какво...
Ето ни пак заедно след месец раздяла.. Тя ме търсеше и се опитваше да осъществи някаква връзка с мен.., през това време аз се опитвах да я намразя, за да спра най-после да страдам заради несподелена или ... по-точно "споделена с повечко хора любов"...
Въпреки тежката раздяла, след няколко обаждания от типа "липсваш ми, искам отново да сме заедно", реших все пак да се видя с нея... с идеята да е разбрала най-после какво и точно кого иска. На следващият ден, бяхме цял ден заедно, наваксвайки пропуснатите моменти в леглото... Дотук добре.., но точно когато след 2 дни вече започнах да си мисля, че е осъзнала чувствата и желанията си.. и ето ... тази вечер тя за пореден път доказа, че не мога да бъда само аз.. След като по някое време заспах сам (макар, че неколкократно я попитах няма ли да легне при мен.., но не... на нея не й се спяло... да съм си спял спокойно..), се събуждам от тракане на клавиатура и щастлива физиономия пред монитора. Явно умората от тежкият ми ден се оказа безсилна пред съмнението, че "бразилският ни сериал\(" продължава с нови сили и герои... Момичето щастливо си пишеше в 3 часа посреднощ с някакъв неин "познат" (забележете от 15 дена:)...
Стана интересно след като се включих и аз във виртуалния им разговор и след кратко въведение, най-учтиво се опитах да обясня на "колегата" отсреща, че нещата не стоят точно така, както той е бил запознат... Оня, както предполагах се оказа под нужното ниво за качествен разговор, съответно спече и с кратки изречения в стил "не ме интересува и не ме занимавай" се покри..
На няколкото въпроси свързани с него, тя ми отговори, че и е просто познат и т.н., въпреки че оня й говореше на "бейби" и живо се интересуваше от предстоящата им тези дни среща..
Интригата бе за пореден път разкрита (м/у другото май вече е крайно време да се замисля над професията ДЕТЕКТИВ - ИЗНЕВЕРИ, но това е една друга тема)...
НО това не беше всичко.., след малко се включи и някакъв негов приятел, които също така живо се интересуваше от аудиенция с така наречената ми "приятелка"..., нямах желание да му пиша и да повтарям ситуацията и след няколко сухи нейни отговора, той се усети и спря да досажда... а тя спокойно ми се оправдава с думите "Е не мога ли да имам други познати...?!"Актуалният въпрос мисля обаче е какви по-точно "познати" и до колко?!
Последваха глупави обвинения в безсмислена ревност... странен характер и от сорта... Е, добре... не мога да разбера какво му е толкова странното на това, човек да НЕ ЖЕЛАЕ ДА СПОДЕЛЯ ГАДЖЕТО СИ С ДРУГИ!?... Незнам..,не го пожелавам това на никого..., защото въпреки 1-я месец раздяла (която естествено беше пак поради същите причини и повод, само че беше намесен и материализъм... и обекта на нейните желания я разбра навреме каква е и преустанови връзка с нея, въпреки твърдението й, че била влюбена в него).., нещата за съжаление не се променят.. явно при нея "традицията повелява да бъде така".
Идеята да пиша тук бе просто следствие от развоя на събитията..., мисля че това би могло да е в помощ на някого... едва ли на мен, макар че като споделяш олеквало... Просто ми е крайно интересно да науча дефиницията за жена от този тип... или може би няма такъв тип изобщо или пък тя е единствен оцелял екземпляр...
Кажете Вие... аз се уморих да гадая като в същото това време, я засипвам с неугасналата си все още любов (за съжаление сърцето ми продължава да живее с идеята, че тя е единствена, а и някои други органи също го подкрепят в мнението му..., понеже не мога да изпитам каквото и да е качествено интимно удоволствие с друга жена..).
Продължавам да се чудя да я изхвърля ли веднага от къщи...или да се правя на сляп и глух като чакам да се осъзнае най-накрая...?!Аз ли криво съм се молил...,Бог ли криво ме разбра..., но ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е ИДЕАЛА МИ ЗА СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ.. (тя обаче е учудена, че си мисля такова нещо и продължава да твърди, че й липсвам и, че не е правила секс с никой от "колегите"..., а защо тогава им "дава аванси"..., искам да запитам аз?!)...
А тя си похърква ли сънливо на моето легло..., еми ако някой разполага с повече свободно време и енергия да помисли малко в/у ситуацията... аз мисля да я будя да си ходи!