Здравейте, пиша просто за да споделя.
Имах връзка с момиче, което много меко казано обичам. Правех за нея всичко, което е възможно да се прави. Никога не бях отказвал нейна молба(без значение каква е), никога не бях я обиждал, никога не бях помислял да я нараня по какъв да е начин. Нека кажа, че връзката ни продължи известно време, за мен е много за вас вероятно малко, само ще кажа че говорим за години. Но през цялото време имаше намеса на външни хора. Тези хора, или по - точно човек, беше нейната майка.
Много кратно спорехме на тази тема с нея. Аз преглъщах всичко, обидите на майка и, бездоводните изказвания и решения на човека до мен. Мълчах и страдах, без да казвам на никого. Карахме се. Майка й се месеше на всякъде. Аз изпаднах в шок.
След една поредна караница, в корена на която беше тя, се разделихме.
Естествено, тя не е единствената причина, вярвам че и аз съм многократно съм грешил. И така всичко приключи.
Не издържах и опитах да си я върна. Но тя отказа. Чувствам се облекчен от една страна, а от другата сърцето ми се гърчи от болка, потреперва от мисълта за нея. Приятели ми казаха...."Знаеш ли защо се получи така, защото трябваше да се харесаш на двама". Аз знам, че майка й не е единствената причина.
Говорих с много хора, и с такива който просто знаят всичко(има и такива) и сега се чувствам по - добре, но все още я обичам.
Зная какво да правя, зная защото има кой да ми го каже, но това не означава, че може да се забрави нещо което е било не в сърцето ти, а цялото ти сърце.
С това...може и от части просто исках да кажа благодаря, на този човек, който ми вдъхна сили. Ангелите ни пазят. Просто искам да ви кажа, има хора който не знаят какво искат. Някой и цял живот не научават, помислете за това следващия път, когато сте пред дилема.
Пазете се от такива хора, и се пазете да не се превърнете в тях. Чао.