Обичах я да, обаче един ден тя дойде със една приятелка и ми каза, че нищо няма да излезе и някакви такива глупости. Тогава аз не можах да повярвам на ушите си. Тези думи сякаш не излязоха от нейната уста. Но тя си тръгна, аз след това 2 месеца ходех като луд по улиците на града и не спирах да мисля за нея, обаждах и се излизахме и не разбирах, че и омръзвам още повече.
По коледните и новогодишните празници на 2003 година бяхме заедно със нейната компания. Обаче никакво внимание от нейна страна. Аз съм плакал като скъсан, всички сълзи си изплаках и още я обичах.
Докато един ден, един мой приятел не дойде и ми каза за един "сопол" със които тя редовно се е чукала докато е ходила с мен. Тогава побелях от ярост, сърцето ми истина като камък, душата ми се сви във дъното на човешката ми материя и аз започнах да усещам какво е омразата.
След около 1 седмица, се видях със нея, и отново ми се обърна корема, но аз не и казах дори и здравей.
Тя започна да се интересува кой сам,къде съм и със кой излизам. Но моите приятели знаеха какво е направила и не и отговаряха. Засякохме се в дискотеката, тя ме гледаше цяла вечер, а аз усещах как отново започвах да се влюбвам, но изведнъж се замислих как е лежала пред "сопола" със разкрачени крака и му е казвала колко много го обича.
Не се сдържах.
Намерих сила и отидох при нея и и казах какво знам и също, че не искам да имам нищо общо със нея. След това си затворих очите и си казах, че няма нищо хубаво от любовта, и че болката е много, много голяма.
Това е моята история, съжалявам ако сам изглеждал много груб, но замислете се, ако не, обичайте се, нямам нищо против, но рано или късно БОЛИ.