Заминава...
Толкова го обичам... Толкова се обичаме...
ТОЙ е всичко, цялата ми енергия, ТОЙ ми дава живот.
Не мога да си представя живота без него... а сега си тръгва.
Толкова спомени, случки... а всичко ще свърши с неговото заминаване и нищо вече няма да е същото.
Как да го забравя... боли...
Как да забравя толкова голяма част от миналото си в което е и той...
Нищо вече няма да е същото...
Всеки недостатък, всеки минус в характера му, в държанието му се превръща в качество, в плюс, защото го обичам...
Какво ще правя когато си замине... ще остана сама, съвсем самичка...
толкова ще е трудно... да го забравя, да спра да мисля за него...
Как да спра... всяко нещо ми напомня на него...
Боли... Толкова боли...
Не искам да сам сама, не искам пак да остана самичка.
Заминава...
Да, знам, ще се върне...
Но вече нищо няма да е същото.
Разстоянието не поддържа чувствата... за съжаление.
Как можах толкова да се привържа... дали не беше грешка че се събрахме изобщо...
Искам само да съм с НЕГО... толкова ли много искам...?!
Боли... Божичко толкова ме боли...
Сълза, след сълза... Гледам ръцете си... сега мога да го прегръщам всеки ден, да сме заедно, да се обичаме... а след няма и месец... няма да мога да го докосна, няма да е до мен, ръцете ми ще са празни и ще боли още повече...
Толкова малко време ни остана... как да не мисля за края като той е толкова близо...
Не искам да се разделяме...
Преживях вече една раздяла, знам какво е, ще преживея и тази, но знам и колко време и усилия изисква...и сълзи... и колко боли...
Спомени... постоянно си спомням разни моменти... плача, а той ме успокоява... плача още от сега, а какво ще стане когато замине... няма да ме успокоява, няма да е до мен, няма да ме целува и прегръща... ще съм сама, съвсем самичка.
Няма да знам как е той във всеки един миг... не искам нищо друго освен да съм с него... и никои друг, само с него...
Какво ще правя, как ще се усмихвам, с кого ще излизам?
Това е краят... а беше толкова хубаво... налага се да се разделим... а все едно беше вчера когато започна всичко...
За пореден път чувам "обичам те" и това ме измъчва още толкова...
искам да изкрещя, да му отвърна че и аз го обичам, обожавам, но това са думи без бъдеще...
Насърчавах го и продължавам да го насърчавам да замине, нали това е неговия живот, за негово добро е, а и той сам иска да замине...
Защооо???
Защо боли толкова много???
Защо трябва да е толкова гадно?
Защо всичко трябва да свърши така...?
Не искам да го обичам... сърцето ме боли...
Как да се откажа от такава любов... как да се откажа от него.....
ОБИЧАМ ТЕ!