Здравейте имам нужда да споделя с някои това, което тежи в душата ми.
Преди 1год.и 6мес. срещнах своята голяма любов, но не можах да е запазя.
Срещнахме се съвсем случайно и веднага се събрахме да живеем заедно.
Той е най-прекрасния, най милия и всеотдаен, винаги е готов да помогне на някои, никога не мисли за себе си.
Прекарахме незабравими мигове, но сега вече всичко свърши. Зная че и той ме обича и страда от раздялата ни, но се опитва да бъде силен, но аз не мога да прикривам болката си, а още повече ми е трудно, че постоянно се засичаме.
Все още живеем заедно под един покрив, докато си стъпя аз на краката, а на мен ми е страшно трудно да го чувствам близо до себе си и в същото време безкрайно далече.
Нямам сили и желание за нищо, загубих апетита си карам само на цигари и кафета.
Сълзите ми свободно се стичат по лицето ми. Как да си върна човека, който обичам безумно? Как да продължа напред?
Нямам сили, искам да върна миговете предишни, но как без него.
Всичко е безинтересно нищо няма смисъл, нищо без неговата усмивка и топлина....
Искам да си го върна, моля ви помогнете ми!