Здравейте първо искам да ви кажа на всички читатели на това списание много се радвам че ви има и че ни давате толкова духовна подкрепа защото какво ли бих направила ако ви нямаше..сега искам да разкажа моята история не мога да издържам повече толкова ме боли от вътре..чувствам се като половин човек..не издържам имам чувството че всичко става нарочно..
Аз съм на 20 години, живея в друга страна далече от България от няколко месеца вече.. адски много ми липсва България но.. нали знаете връщане назад няма.. имам добро семейство..т.е. майка баща брат и сестра, имам приятели верни и финансово не съм зле ..сега някои ще си кажат какво ти липсва тогава? Незнам как да започна объркана сам за първи път пиша но ще се опитам да започна някак си.. имах в България приятел с когото много се обичахме, всеки ден с него беше празник, всяка негова целувка за мен беше все едно да се родиш отново и отново бяхме двамата всеки ден заедно всеки час не се разделяхме нито за минутка.. беше като приказка.. като един сън които никога няма да се повтори........ така искам да варна времето назад но обстоятелствата не го допускат... той ме обича също... даже и сега.. както аз него... обичаше ме галеше ме.. целуваше ме... караше ме да се чувствам най-желаната и щастлива жена на света и бях с две думи на 8-мото небе.. знаех че това нещо ще свърши и двамата знаехме понеже аз с семейството ми трябваше да заминавам завинаги.......боже така ме болеше...чувствах такава болка..не издържах..не можех да се спра да плача..той също..всеки път като се целувахме плачехме защото знаехме че ще има край..или пък ни очакват трудни моменти като се разделим...защото разстоянието не е лесно..и така щастливи 2 години с него..докато не дойде часа да заминавам...плачехме като деца..прегръщахме се..но какво от това.. Нашите ми казваха за твое добро е там има бъдеще трябва да заминем..сърцето ми крещеше "остани".. Незнаех какво да правя..и така заминах....с него не престанахме да се обичаме..говорехме по телефона всеки ден с часове също така и по интернет..гледахме се на камерки и най различни..просто не можехме един без друг колкото и далече да сме..разбрахме се да се чакаме и той да дойде при мен...и така 11 болезнени месеца един без друг..всеки ден го сънувах..ставах обаждах му се разказвах съня си..той мене също сънуваше..и плачехме..както се казва давахме пари за карти и глупости за да плачем един на друг....и така дойде и мига в които винаги един прави грешка.... Той започна да се целува с момичета..и после да ги захвърля като парцали..(поне така ми казаха приятелите ми от БГ) после..болеше ме много като научих всичко..Той ми призна че се е целувал ..аз бях бясна затворих му тел и му казах повече да не ме търси..Той се обаждаше и ми плачеше..и обичам го..простих му..преодолявахме в същия тон..обичахме се..говорехме си и т.н..докато един ден не разбрах че той излязъл с някакво момиче не един път, целувал се с нея.. излизал с нея много често а мен ме лъжел... аз му казах всичко че знам.. той ми отричаше първо. .но после ми призна че това е било от самота и че не можел да ме забрави с която и да бил той се сещал за мен и затова ги захвърлял..че за него сам била като ангел..че неможе да живее без мен..даже да съм далече пак ме обичал и живота му нямало смисъл без мен..но аз след всичко което разбрах за лъжите и изневерите му..треснах му тел. и му казах че 2-ри път няма да простя защото щом имаше и 2-ри ще има и трети..той не преодолява досега да ми се обажда да ми плаче да ме моли за прошка..вика че ме обича че живота му няма смисъл за мен..
Незнам какво да правя хора? Какво да правя боже мой?
Той се държи сега с мен така но после ще е старата песен на нов глас ..страх ме.. а освен това има и друго.. сега излизам с едно момче.. добро момче е ..целува ме.. усетих тази гнусутя и не можех да му отвърна защото место удоволствие от целувката изпитвах гняв и яд..Обичам си предишния ми моля ви хора, боже мой ще полудея не знам какво да правя.. тоя сегашния ме обича уж..излизам с него понякога..незнам защо го правя..нямам капка чувства към него..но го съжалявам защото допуснах да ме целуне и сега да му кажа 'махай се' без причина ли.. не мога да се реша незнам какво ще стане незнам ..ако простя на предишния няма да знам пак кога ще се видим....дали ще дойде изобщо при мен,дали е възможно..защото не е лесно да се идва в Америка.....или пък с години ще си говорим от далече и той ще ме лъже..а ако не му простя..просто незнам той казва че полудява аз също полудявам макар че пред него не го показвам..Умирам, не мога без него..целувам другия но искам да отворя очите си да видя лицето на моята любов..не издържам..той ми се обажда пее ми по телефона любовни песни..иска да му простя..но какво като му простя? Ние пак сме далече и нищо няма да се знае...ама СЕ ОБИЧАМЕ:(((((((
Моля ви много ви се моля хора дайте ми съвет какво да правя ..може историята ми да е объркана....ама.......съжалявам, аз съм по объркана защото незнаех че може да има любов като тази..толкова обречена от разстоянието и болезнена и едновременно и силна......обичам го.....а съм далеч от него....с друг съм и се само заблуждавам че аз не чувствам нищо към моята любов....незнам какво да права... Моля ви дайте ми съвет ще умра:((((((обичам ви...