Здравейте всички.
Моята история е малко дълга, но ще се опитам да бъда кратка и да споделя тъгата си с вас.
Ходя с приятелят си от година и живеем заедно от почти 9 месеца. Обичах го безумно както и той мен, но от няколко месеца имаме все проблеми.
Той иска да излиза без мен с приятелите си и когато е с тях аз не съществувам, той е на 29 години..?
Говорими сякаш сам не приятелката му, а някаква си там с която живее, която трябва да чисти къщата и да му пере дрехите. Не чувствам никаква близост от негова страна, не мисля дори, че иска да е с мен вече...
Аз сам толкова обидена и толкова ми е писнало да сам на втори план, че зная логичното решение е раздяла. Само като казвам тази дума плача, когато е с мен което е 6 дена и вечери от седмицата казва, че ме обича, препращаме, но не ме целува страстно и това което иска да прави е да гледа телевизия.
Аз ли искам много или той просто не ме иска вече...няма страст от негова страна, няма компромиси. Казва ми когато е два дена навън и спи при приятеля си: “коя си ти, за да ме спираш да се забавлявам ще ме видиш утре....?” - това е подигравка... Знам, че все още има чувства между нас, но той все обещава и като пийне забравя всичко...
Не знам дали да чакам ...и какво да се примиря през уикенда да бъда сама, за да може той да се весели с други хора...или да го оставя.
Готова сам да го направя сега, но след 2 седмици заминаваме за България/извинете за правописните грешки но не мога да намеря фонет.букви/.
Купили сме си билет и всичко е планирано, това означава да си загубя още един месец от живота или да дам последен шанс на този човек, да поговорим хубаво и да решим какво правим от тук нататък.... Съсипана сам, толкова ми е тъжно, че нещата се промениха, но знам че ще се справя сама и няма да плача всяка вечер когато реши да не се прибере.
Моля помогнете ми, мислите ли, че трябва да изчакам докато заминем за България, след 2 седмици, да поговоря с него сериозно/за кои ли пат вече/ или още тези дни да ми предложа да се изнесе?