Здравейте!
Искам предварително да благодаря на всички,които ще обърнат сериозно внимание на проблема ми и ще подходят със съответното разбиране!Надявам се и да ми помогнете с благоприятни съвети!
Ето и моята история: На 23 години съм, имам приятелка, която е на 17 и страшно много се обичаме, поне до скоро, а и още се надявам да е така.
Връзката ни започна от 2002. Тогава не бе нищо сериозно. Тя отиде да учи при сестра си в Америка, но след няколко месеца се върна. После от нейни приятелки разбрах, че аз съм бил основна причина за връщането и. Това е през пролетта на 2003. До август на същата година тя е била обсебена от невероятни чуства спрямо мен. През август връзката ни се задълбочи, но не за дълго. След известно време пак осъзнахме и двамата, че искаме да сме заедно. Имаше доста фактори, които не предразполагаха за това, но все пак ни беше хубаво и се обичахме.
През април 2004 мен ме арестуваха и прекарах 9 месеца в следствен арест. През това време и двамата не бяхме на себе си! Тя ми оказа страшна подкрепа. Всички и казваха, че няма смисъл да се занимава с мен, и че трябва да ме остави, но тя беше до мен и явно, че чувствата ни придобиха свръхсъвършени измерения, колкото и невероятно да звучи!
През януари тази година ме пуснаха под домашен арест, заради влошено здравословно състояние! Тя се премести и заживяхме заедно у нас! Всичко беше невероятно, просто прекрасно. Но постепенно аз обърках всичко. Започнах да не и споделям нещата по делото, което тепърва предстои. Не исках да я натоварвам с излишен негативизъм и притеснения!
Постепенно започнахме да се изнервяме от напрегнатата обстановка. На мен ми дойде много.Но това не ме оправдава и аз осъзнавам грешката си.
Точно на 1 Май аз изревнувах страшно много, скарахме се и аз я изгоних. До вечерта не бях на себе си, не осъзнавах какво е станало.Обадих и се и исках да поговорим. От тогава вече не останаха неизказани приказки и думи. До скоро тя идваше, правихме страхотен секс, но тя каза, че така само усложняваме нещата и е по-добре да спрем да се чуваме и виждаме. Казва също, че вече не ме обича, и че всичко е минало, но усещам, че не е искрена в това си твърдение! Казва, че иска да е сама и не иска повече да чувства нещата, които е изпитвала към мен, защото се чувства наранена, в което съм сигурен!
Ще се радвам ако ми помогнете в тази страшно трудна за мен ситуация с полезни съвети и размисли! Дано да не изгубено това, което сме имали!