Здравейте!
На 26 години съм. Реших да споделя историята си и да Ви помоля за съвет. Запознахме се преди около 4 години и аз се влюбих в него. Живеем в София, но аз съм родом от Южна Б-я, а той от Северна. Постепенно и той ме заобича.
Заживяхме заедно. Но проблемите започнаха - ревност, недоверие, ограничения- с кого мога да се виждам /с приятелки разбира се/, как да се обличам /никакви къси поли и деколтета/.Т ой не работеше в началото, след това почна работа. Но парите не стигаха- под наем сме. Родителите ми разбраха и искаха да се разделим. Но аз го обичах. На него не му харесваше, че нашите бяха против. От страна на неговите родители си мислех в началото, че няма проблеми.Харесваха ме много и се радваха. Но изискванията им и разбиранията им почнаха да ни пречат.
Приятелят ми е едно дете. Баща му се обаждаше и все още е така, всеки ден. И се почваше пълна намеса в нашите отношения. Той пътуваше през седмица с влак и ме караше и аз да ходя. Аз не обичах да ходя там. Не ми беше приятно. Исках повечето време да съм тук с него. При нашите си ходя на 2 месеца, тъй като съм на работа и е далеко-350 км. Стана така, че пренебрегнах моите близки и се виждах повече с неговите. Но ми тежеше най-много намесата /Няма ли да се жените да те почувствам истинска снаха, Вие няма да сте партньори в живота, как ще възпитате децата си като спите до 10 часа, искам внук и той ще ми носи името и т.н./
Какво аз исках нямаше значение. Така я карахме до днес, когато той ми каза, че не сме един за друг. Обичал ме, но трябвало да се разделим. Казва, че не съм се била хванала за него. Има предложение за работа във Видин-родния му край, въпреки че тук работи в администрацията, и ако ми кажел сега, че ще се мести там аз ще тръгна ли с него. Аз съм в държавната администрация, на постоянен договор съм, харесвам си работата и искам да живея там, където има живот. Искам добро бъдеще за децата си. Защо да живея там където няма хора, няма живот.
Говорихме много. Казах му, че мога да променя държанието си към родителите му, но там на този етап не искам да живея. В резултат на това се разделихме.
Той е убеден,че така е по-добре, но твърди, че ме обича. Питам се защо?
Та аз го обичам, вярна съм му, разбираме се, имаме общи интереси, но той иска да живее около родителите си. Много ми е тежко.
Както той казва: Живота продължава,но мен много ме боли.