От 6 месеца не мога де свикна с една действителност-ТОЙ МЕ ОСТАВИ......но ще карам по ред.
Запознахме се през януари тази година.в началото само разменихме телефонните си номера. Поради определени причини го помолих да не ме търси вкъщи и единствено аз му се обаждах.винаги си говорехме като стари познати. Чувствах се добре,най-накрая бях намерила мъж,с когото без страх да говоря и споделям,след няколко седмици телефонни разговори той започна да настоява за среща, да се видим на живо(бяхме се запознали в един чат room). В началото отказвах, не ми се искаше той или аз да разбием изградените илюзии. Признавам си, че не съм жена тип фото модел.
Голямото желание надделя..... И така, определихме си среща на оживено място.
Бяхме се уговорили как ще се разпознаем - веднага го разпознах сред талпата.Мъж на 28 години, добро телосложение, висок колкото мен, усмихнато и приветливо лице, досега никога не бях имала представа за мъж мечта, но ако я имах той щеше 100% да се впише в нея.
Прекарах страхотна вечер, покани ме да хапнем, всичко вървеше добре, беше весел и това ме предразположи.в началото бях изплашена, притеснена, разказваше ми за себе си, разпитваше ме за живота ми и т н. Усмихваше се и ми държеше ръката – истински кавалер, когато решихме, че е време да си тръгвам той ме придружи и изпрати до автобусната спирка.
Сподели,че му е било изключително приятно, а аз също не скрих, че съм очарована от него. Разделихме се с невинни целувки по бузата.
На следващият ден отново му се обадих, вече желаех и той да ме търси, но уви...аз бях тази, която звънеше.
Времето минаваше, последваха още срещи. Но тази, която никога не ще забравя е ПОСЛЕДНАТА.
Отново се бяхме уговорили, но този път той закъсня 20 мин. помислих, че няма да дойде, когато го видях изтръпнах от щастие. Прекарахме си страхотно, поне той изглеждаше доволен, каза, че харесвал блясъка в очите ми, когато съм го била гледала.
Тази вечер реши да ме изпрати с колата си, разхождахме се в тъмното и аз чувствах, че той е мъжът, който винаги съм чакала.
В колата той се опита да ме целуне, но аз бях малко напрегната и отбягвах опитите му. Той усети това и помоли за разрешение да ме целуне:) това беше най-милото и сладко нещо, което бях чувала. Целунах го, но беше съвсем леко. Опита се да ме докосва и гали, но аз не бях готова....
Разделихме се щастливи.
В следващите дни го търсих няколко пъти, или го нямаше, или вдигаше и се извиняваше, че бърза за някъде.Усетих, че е по-студен, а не разбирах причината.....
Реших, че ако желае да ме чуе той сам ще ме потърси.....от тогава минаха 6 месеца.
До ден днешен не се обади. А аз живея в предположения.какво стана?
Аз ли сбърках?
Моля ви за съвет!