Историята ми е кратка и сигурно прилича на вашата, но.... всяка раздяла е тежка- това е...

Имаме разлика от 10 години- той иска да ме научи на всичко, да ми покаже света през неговите очи- 6 месеца живях заради него- не казвам, че беше перфектно- карахме се, обичахме се, мразихме се, шегувахме се, беше истинска любов- вярвайте ми.
ТОВА е мъж- силен, обичлив и нежен, но когато трябва по- груб, друг път търпелив. Мисля, че истински мъж е не този, които само прави комплименти и гали- мъжа понякога трябва да удари по масата, а друг път не да говори, а да показва, че обича.

Той е такъв. Но разликата в годините ни раздели- той има нужда от съпруга, от ЖЕНА, не от момиче- макар да признавам- имам зряло мислене и гледна точка.

Когато се раздели с мен знаех, че така трябва, че ще го преживея, а сега го обичам повече и разбирам, че от всеки спор, от всяко каране дори КОСВЕНА обида (защото други никого не е имало) съм научавала по нещо. И ето ме днес- искам да родя децата му, и те да приличат не на друг, а на него. Това е мечтата ми- да имам деца, и то от него.

Но той е силен психически ( а научи и мен да съм такава) и е способен да ме забрави и да продължи напред, макар да има нужда от мен.

Е, всички любовни истории си приличат твърде много- и всички мислим, че нашата е най- важна.... просто защото си е наша.
Аз винаги се боря, за това, което искам, но се чудя да го оставя ли да търси по- добра от мен, СЪПРУГА, или да продължавам да се боря, защото знам, че имам онова от което той се нуждае и да му го дам.

10 години живот....... толкова са много..... а аз го обичам толкова много..... Цели 10 години.....