Той ме изпепели, той ме покори, той взе всичко от мен, разби всичко в мен и си отиде. Сякаш за наказание.
Дълго време живях без Мъж до себе си, защото разбитото сърце трудно се лекува - аз не можех и не знаех как да излекувам своето.
И докато се затрупвах с работа за да забравя, той просто се появи ненадейно за да ми покаже какво забравях да направя всеки ден и всеки миг - да копнея за живот. Но той беше по-малък и просто ми беше трудно да повярвам, че е мъж за мен и че може да се получи нещо.
За няколко дни не можехме да се виждаме и през това време страстта просто ме изпепели.
Исках го до себе си, само да знам че е близо, исках вече повече от приятелство и дори or целувки - исках да се любим. Но не разбирах колко съм го наранила с това, че преди не го приемах като възрастен.
Видяхме се и той ми каза, че иска да говорим. Беше толкова огорчен, че дори не забеляза колко съм щастлива и променена.
И просто ми каза че иска да се разделим "без лоши чувства", но май това значеше не те познавам вече и не искам да те виждам повече.
Е,сега всяка нощ страстта ме изпепелява, но връщане назад няма.
Опитах всичко, но без резултат.
Има лек за тази болка???
Има ли нещо което да потуши тази страст освен него???????

Моята любов /продължение/