Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Раздяла
Ще го намеря!
От: Ивелина, 07.09.2003
Здравейте, реших и аз да споделя моята история.
Запознахме се чрез общи приятели. Той беше толкова симпатичен, че първата ми мисъл като го видях беше - нямам шанс, със сигурно много жени се въртят около него.
:-))
Бях права.
Не съм грозна, напротив - 1.72, дълга кестенява коса, големи кафяви очи, овално лице, меки и детски може би черти, :-))
но това не е главната определяща характеристика за един човек - мъж или жена.
Та, професията му е доста сериозна, и такива като него са малко. Както и да е.
Той също прояви интерес, излизахме много пъти, обядвали сме заедно, излизахме вечер на кафе, изпращаше ме, беше галантен, gentleman, говорихме на всички възможни теми, за които се сетите - от времето, климата, хората и техния живот, хобита, нрави, обичаи, приятели, любимци, хората около нас, църквата, родителите, проблемите на хората и нашите лични....
Надявах се и исках, и очаквах да стане най-хубавото. Влюбих се изцяло и мислех че това е мъжа на живота ми.
:-)))
Уви.Той не предприе нищо. В момента, в който аз реших да го тествам дали той няма да се затъжи за мен и да ми се обади без аз да го правя, нещата изкристализираха. Той не ме потърси, все едно че нищо не е станало, даже имаше дни в които не казваше дори едно здрасти.
:-))
Всичко приключи.
Имало слухове за нас че ходим, ...
Да но не!
Той нищо не каза. Сега пак се виждаме, но не на саме, а сред общите ни познати. Той идва, говори с мен понякога, но говори само за себе си. Егоизмът е чертата в него, която прозрях като причина, както и силното му его.
Все още имам някаква скромна симпатия към него, мъчно ми е за отминалото време, но сърцето ми знае че то няма връщане. Той просто не е за мен, макар да не ми се иска да е така.
Знам че има някаква приятелка, но доколко нещата са истински само той може да каже, но аз не съм чула нищо такова, но знам ли.
Сега вече съм спокойна, т.е. успокоих се, сълзите отминаха, остана едно малко чувство и вътрешно пожелание за него да е щастлив, но знам че има много да учи. А аз пак чакам своя принц, нищо че вече съм на 25.
:-))
Ще го намеря, както и всеки един от нас.
Запознахме се чрез общи приятели. Той беше толкова симпатичен, че първата ми мисъл като го видях беше - нямам шанс, със сигурно много жени се въртят около него.
:-))
Бях права.
Не съм грозна, напротив - 1.72, дълга кестенява коса, големи кафяви очи, овално лице, меки и детски може би черти, :-))
но това не е главната определяща характеристика за един човек - мъж или жена.
Та, професията му е доста сериозна, и такива като него са малко. Както и да е.
Той също прояви интерес, излизахме много пъти, обядвали сме заедно, излизахме вечер на кафе, изпращаше ме, беше галантен, gentleman, говорихме на всички възможни теми, за които се сетите - от времето, климата, хората и техния живот, хобита, нрави, обичаи, приятели, любимци, хората около нас, църквата, родителите, проблемите на хората и нашите лични....
Надявах се и исках, и очаквах да стане най-хубавото. Влюбих се изцяло и мислех че това е мъжа на живота ми.
:-)))
Уви.Той не предприе нищо. В момента, в който аз реших да го тествам дали той няма да се затъжи за мен и да ми се обади без аз да го правя, нещата изкристализираха. Той не ме потърси, все едно че нищо не е станало, даже имаше дни в които не казваше дори едно здрасти.
:-))
Всичко приключи.
Имало слухове за нас че ходим, ...
Да но не!
Той нищо не каза. Сега пак се виждаме, но не на саме, а сред общите ни познати. Той идва, говори с мен понякога, но говори само за себе си. Егоизмът е чертата в него, която прозрях като причина, както и силното му его.
Все още имам някаква скромна симпатия към него, мъчно ми е за отминалото време, но сърцето ми знае че то няма връщане. Той просто не е за мен, макар да не ми се иска да е така.
Знам че има някаква приятелка, но доколко нещата са истински само той може да каже, но аз не съм чула нищо такова, но знам ли.
Сега вече съм спокойна, т.е. успокоих се, сълзите отминаха, остана едно малко чувство и вътрешно пожелание за него да е щастлив, но знам че има много да учи. А аз пак чакам своя принц, нищо че вече съм на 25.
:-))
Ще го намеря, както и всеки един от нас.
