Звънях ти! Исках да чуя гласа ти, защото много ми липсваш.Щом дигна аз затворих, как можех да ти обясня - защо ти звъна посред нощ от Америка.

Защо нещата са толкоз сложни понякога. Искам само да вдигна телефона и да ти кажа всичко където чувствам.

А те са много и различни чувства, които се опитвам да преборя от много време.

Пак ти звънях, но затворих.

За бога какво ми става, защо не мога да те забравя?
Нали за това избягах от България. Да забравя и да продължа напред.

И си мисля, край вече не го обичам, ще бъдем само приятели и тогава се сещам за миналото, виждам телефона и искам само да чуя гласа ти и да съм щастлива че си добре.

Обичам го-това, не мога да се преборя с това чувство, няма сили.
Но ще се опитам да заключа чувствата си някъде дълбоко в сърцето и да продължа.

Дали ще успея?