Здравейте.
Много се радвам че ви има и че винаги знам че ще ни дадете съвет. Благодаря ви на всички предварително които ще четат моята история. Искам да започна с това че от 1 година съм в САЩ, на 20 години сам. Когато бях в България живота ми беше толкова прекрасен не с това че съм в БГ, а с това че любовта ми..приятеля ми беше до мен.Сега дойдох тука и се наложи да се разделяме..физически поне защото душевно ние сме свързани.Толкова много го обичам всяка секунда мисля за него,говорим с часове говорим по телефона по интернет гледаме се на камери..толкова ни е трудно да вярваме..че вече не сме един до друг..
Незнаем какво ще стане с нас...хора толкова ми е трудно боже мой не мога да си представя живота без него.. Аз го обичам толкова много и сам сигурна че и той ме обича.. Като ми се обажда плачем двамата..даваме парички за да плачем по телефона.. Неможем да се сдържим.. Били сме в БГ заедно 2 години - всеки ден от сутринта до вечерта бяхме заедно,той ми беше първия мъж с които спах аз на него също първото момиче.Толкова много се обичаме но толкова е объркана ситуацията ни..незнам дали ще се съберем изобщо..нямам си и престава.. Той там учи висше аз тука си преодолявам живота ..тука сам с семейството ми и няма как да се върна в България.. Говорим той да дойде тука но е толкова трудно.. Незнаем какво да правим страшно много се обичаме..всеки път като разговаряме си казваме...дали има нашата връзка има смисъл, защото незнаем изобщо дали ще сме заедно..само като се сетя за него ми идват сълзи..плача като малко бебе:((((
Хора немога да се издържам не съм обичала толкова много.. От 1 година не съм погледнала друг..от както сме се разделили с него..разбира се имаше моменти които с него се скарахме но после се сдобрявахме защото осъзнавахме че неможем един без друг колкото и да сме далече..но също осъзнаваме че изобщо възможно ли е да сме заедно??:((
Когато говорим понякога решаваме...си казваме добре нека да спрем всеки да си продължи по своя път защото май на двамата ни пътищата не са еднакви..но говорим говорим..и..като идва вече края на разговора да си кажем чао и всичко край.......плачем и двамата и си казваме че се обичаме и че нищо неможе да ни раздели..хора дайте ми съвет какво да права?
Да продължа ли да се боря за него или да прекратя всичко..защото той казвам че той няма сили да прекрати..но също и аз..немога...обичам го повече от всичко на света:(((((((
Незнам дали ще дойде тука защото е много трудно опитваме се сега..но дали е възможно незнам..не е лесно..:(((
Объркана сам хора той е единственият човек който знае какво искам и когото сам обичала истински и винаги ще обичам сигурна съм че аз за него сам също така..но какво да правим по дяволите???:((
Съдбата реши да ни раздели.......но защо??Извинявайте че ви задавам такива безсмислени въпроси но наистина мнението ви за мен е голямо нещо защото вече ми писна да се чудя какво да права обичам го не мога да погледна друг но също и нямаме никакви перспективи че ще сме заедно..скорошните 2 години..
Незнам какво да правим, моля ви дайте някакъв съвет..:(((
Искам да ви благодаря на всичките от сърце{}