Незнам защо пиша тази история, просто имам нужда да споделя с някои.
Имах си една приятелка-уж добра.Обаче не знам как стана към нас се присъедини още едни момиче и станахме 3.След време "приятелките ми" спряха да ме търсят без никаква основателна причина... Просто нищо лошо не бях направила нито казала.Беше ми много тежко, дори и една здравей не ми казваха вече. Добре че беше приятеля ми, иначе щях да полудея сигурно.
После започнах да се движа в много лоша компания, пушене, пиене, дискотеки и други работи, все лоши. Пак ако не беше приятеля ми да ме спаси от тая компания, кой знай къде щях да бъда сега. Той наистина много ми помагаше, дори и когато трябваше да уча за изпитите.
Не се сърдеше, че не излизам и т.н, ами обясняваше разни неща...
И така 2 години, докато 1 ден той не ми каза, че ще заминава за Испания с майка си и брат си(баща му работеше там). Направо незнам какво ми стана тогава, стояхме само двамата, по цял ден. Но след някъде около 1 месец баща ми каза, че го пращат във Франция, направо не можех да повярвам, толкова се зарадвах(сега някои ще си помисли, че си измислям, ама честно хора така беше).Баща ми замина някъде края на юни.
С приятеля ми с големи мъки съгласихме майка ми да купи билети за 7 август (защото и той заминаваше тогава), но имаше за 6 и така дойде 5 август, разменихме си подаръчета за спомен и такива неща, и аз на 6 заминах той за 7...
И сега си пишем на пощата, чатим. Той отново много ми помага, та дори и само с думи, страшно е трудно, като не знаеш езика и т.н.
Той казва, че още изпитва нещо към мен. Поканил ме е лятото да му отида на Гости и се чудя какво да избера: Испания - там където е моята любов и най добър приятел...или България....където нямам никoй:((
Та ако сега той чете това, искам да му кажа, че много го обичам и му благодаря за всичко!!!