Аз съм на кръстопът.
На 25 години съм и не зная какво да правя. Да, постоянно си повтарям, че това не е края на света, че може би много скоро ще страдам по друга, както става сега. Но това не ми помага. Всяка нощ се събуждам изпотен и мисля за нея. Обичам ли я? Или я мразя? Бих ли могъл да бъда отново с нея?
Всъщност преди 6 години имах връзка с момиче от моето родно градче. Една красива връзка, за която вярвах, че е била любовта на живота ми. Отне ми 6 дълги години да я забравя - пропилени мигове от студентството.
След казармата се получи - тя не означава вече нищо за мен. Най - после успях да преглътна онази оловна фраза - "Ела да те запозная с моя приятел!"
От 3 години ходех с едно страхотно мило момиче. Мислех, че с времето ще я обикна, но призрака на Предишната изигра своята роля. Харесвах я, смеех се с нея, опитвах се да бъда мил, но така и не я обикнах. А бях всичко за нея - първия й мъж, спътника й, сърцето й. След като завърших преди около година се разделихме - тя остана да работи, а аз заминах за родния си град. Тя страда страхотно, но за мен това бе единствено неприятно. Не и болезнено.
Една година по-късно, след като се уволних, се върнах в големия град, за да търся работа. Впоследствие записах второ висше образование. И както никой не би и предположил на една наша среща искрата припламна - след всичкото това време аз се влюбих в нея. Желаех я. Изгарях за нея. Виждайки любовта в погледа й се почувствах жив - така, както не се бях чувствал от години.
Попитах я дали можем да бъдем заедно отново. "Да, но не веднага. След известно време!". Бях щастлив, окрилен. Та какво значение имаше някаква си отсрочка?
Исках да споделя света си с нея - да гледаме филми, да играем на компютъра, да се разхождаме, да обиколим България. Та ние си подхождахме, можехме дори да бъдем семейство.
Сега когато нищо не се получи това ми изглежда толкова кухо. Да аз си го заслужавам, но това не го прави по-малко болезнено. Повярвах, че мога да бъда щастлив - с жената която обичам до себе си. А сега пред мен е единствено въпроса "Дали ще се влюбя в следващата си приятелка или историята ще се повтори отново?"
"Разделихме се" навръх нова година.
След няколко седмично необяснимо за мен поведение. Излизахме, но тя беше отнесена и тъжна. Така и не разбрах какво стана.
На новогодишното парти тя не дойде сама - "Ела да те запозная с моя приятел!" Толкова кухо, толкова празно.
След няколко дни опитах да говоря с нея. На няколко пъти тя ми отговори, че е много заета. Защо не иска да се срещнем. Дали знае какво ще й кажа? "Не желая да те виждам повече! Когато те видя с новия ти приятел нещо в мен умира! Не, аз няма да отида в Америка, но това винаги е зависело само от теб! Спи спокойно, може би следващите 6 години ще страдам за теб!"