Аз съм на 25 сега.
Всичко започна, когато бях в 9ти клас(15год).
Срещнах моята голяма любов- Петър. Връзката ни продължи цели 10 години,които за мен бяха кратък миг от моя живот. Няма да се впускам в подробности ,защото ще отнеме доста време. Както и да е - всичко беше перфектно и нищо не можеше да се обърка.
Беше перфектно в продължение на 10 години.
Мислех само за него и исках да прекарам цялото си време с него,както и стана.
Бях като дете и не мислех за раздялата ни.
Но ето ,че и тя дойде.
Стана внезапно и неочаквано.Дори беше глупава причината ,за която се скарахме.Въпросът е ,че стана,в крайна сметка.
Аз бях прекалено надута за да искам прошка ,за което много съжалявам.
И се разделихме.
КРАЙ!!!
Всичко между нас свърши.
А аз съм на 25 и едва сега ще чакам бъдещия си съпруг.
Колко жалко за пропилените години на двама млади хора.
Очаквам утехата и мнението ви по въпроса.