...Събота,13 август 1998 година...

Нощ е, какво ли правиш в тази буря?Допряла съм нос в стъклото.Мисля за теб.Навън е страшно.Но тръгвам...Бягам.Не виждам и не чувам нищо.Небето е черно.Огромни капки като шамари плющят по тялото ми.Вятърът шиба лицето ми.Бягам...Всъщност се влача.Нямам повече сили.Връхлита ме ревът на морето.Значи съм близо.Черното около мен се притиска.Очите ми болезнено се взират.
Къде си? Вятърът спъва стъпките ми.Но не-ще те достигна. Ще те открия. Косите с мокри езици се стрелкат в очите ми. Протягам ръце-ти ли си,или желанието да те има?Устните изпръхнали,гърлото гори.Викът остава да кънти у мен.Чувствам те близо. Още малко само.Спъвам се.Черното ме обгръща-пак токът спря.
Отдръпвам се от прозореца...
...Страшно ми е студено.Потъвам в леглото,огромно студено легло.
Липсваш ми. Силно,мъжко,горещо тяло. Усещам го като в онази хотелска стая. Пак беше студено,но щом се притиснех до теб,чувствах жаркото,което се зареждаше у нас,изпълваше ни и ни обливаше. Жаркото наречено...о...къде си?Толкова далеч!А искам да бъдем аз и ти.
Студено е.Връщам се пак в онзи малък град,в онази малка стая,в онова малко легло,което ни стигаше за голямата любов.Любовта или е голяма или я няма.Пак чувствам сърцето ти,което ми казва,че аз съм твоето момиче и ти ме обичаш.
Усещам устните ти,изпиващи жарта от моето тяло.Усещам пръстите ти,любещи плътта ми.Усещам тялото ти,водещо ме към наслада.Пак чувам музиката на твоята нежност.Танцувахме дълго,танцувахме пламенно.Потъвах във вихъра ти,докато предметите се сляха докато забравих себе си.А после се връщах отмаляла в реалността на белите чаршафи.Чудесно беше.А времето не спря.
Дойде часът,тъй нежелан-попадна в лапите на грозната и зловеща смърт.
Бях безпомощна.....
Стопи се ти в залеза и притихна в утринния хлад. Не можах да я спра,не можах да те спася. Умря в ръцете ми,с последната целувка на твоите изтиващи устни...
...Лежа сама в леглото.И мисля за теб,за твоята нежност.А вън вали.И е студено.Защото си далеч.Ти ще получиш това писмо по птиците и вятъра,по нашите приятели луната и слънцето.
...Броя секундите,милионите секунди до мига в който ще дойда при теб и ще прошепна най-нежните осем букви:,,ОБИЧАМ ТЕ!"