Здравейте!
Отдавна чета историите, но никога не съм писала, може би трябваше по-рано да споделя и да поискам съвет.. Болката ми е огромна! Разболях се от любов! Може да ви звучи пресилено, но е така. Вследствие на караниците с любимия, не можех да се храня всеки път и получих анемия. Сега се лекувам с лекарства,но душата и сърцето ми..как да излекувам?
Какво да направя?
Аз съм на 30 год. Всичко започна преди година и половина. От момента в които го срещнах се влюбих в него и го обикнах в самото начало. Не съм вярвала, че може да изпитам толкова силна любов. Всичко беше много красиво, много романтично. Беше най-милият, най-добрият,най-грижовният,всеки път когато се виждахме ми подаряваше цветя,невероятни букети така аранжирани,че във всеки от тях имаше символика от преживяното между нас от предишния път. Всичко беше прекрасно, но имаше проблем,че той работеше много и до късно. В началото си казах ок трябва му време да си промени начина на живот,защото и двамата искахме да създадем семейство.
Искахме деца.
Всяка седмица го нямаше за 1-2 дни, непрекъснато закъсняваше,някой път казваше че ще дойде да ме вземе/живея с родителите си/,а той не идваше. В началото поне ми се обаждаше и в гласът му се чувстваше тъгa,че няма да се видим.Аз никъде не излизах без него.Нямах нужда.Не исках.
Той нямаше време да отидем на почивка дори.Бяхме на морето за 1 weekend само и беше прекрасно.Единственото, което исках е да сме заедно!Знам,че не ме е лъгал.Знам,че няма и не е имало друг човек,но всичко това започна много да ми тежи. Ужасно много!
Постепенно той започна да се изнервя че всеки път питах кога ще се видим, защо ще закъснееш,кога ще се прибереш.Повярвайте бях изключително толерантна и търпелива с него цяла година и половина!
Аз чаках. Чаках да си промени режима на работа,да направи нещо за да живеем заедно и осъществим мечтите си, но...
Незнам защо постепенно той започна да ми повишава тон, след което си позволяваше да ми вика,защото аз плачех и се тормозих,че го няма и няма време за мен. Когато е имал някакви поводи да ходи някъде все ходеше сам.
Взимаше ме само на празниците със семейството му. Казваше,че те са важни, а не другите места. А аз страдах от това.
Чувствах,че нямам място в неговия свят, а в същото време той казваше, че съм всичко за него и най-хубавото нещо което е имал. Наистина цялото си свободно време даваше на мен.След всичко това започнах да се затварям в себе си. Изпадах в страшни депресии на страдание. В един момент толкова се бях изморила от борба за място в живота му и да бадем 'ние', сякаш претръпнах и се промених към него. Нервите ми не издържаха,започнах да се карам с него и т.н.
Той усети,че ще ме загуби. Беше преди Коледа. Започна да се старае,да свършва по-рано работа/но пак в работата му започнаха да му правят проблеми,че си тръгва/,опитваше се да върне това мило момиче,което винаги сам била към него. Само,че вече бях много наранена.Беше ми трудно.Оказа се,че и на него му е трудно да се бори за любовта ми.
Нямал стимул и му се убивало желанието за каквото и да е,като ме гледал колко сам била изстинала към него.А аз всъщност дълбоко в мен страдах!Трябваше ми време.Пак го чаках,пак плачех,но вече имаше нетърпимост от моя страна към него.Дразнех се от всичко,нервничех..Не съм вярвала как може човек да си съсипе нервите.Разбих си нервната система в буквалния смисъл!
Преди бях много слънчева,дори други хора черпеха от позитивната ми енергия,а сега сам като сянка без грам живот в мен.И така..моя любим се стара няколко дни после се измори. Но тези дни не бяха достатъчни да излекуват времето,което ме доведе до това състояние.И така пак се карахме и сдобрявахме защото аз исках и се стараех, а той все се държеше така сякаш му е все едно какво ще стане.Той има лош характер.От възможно най-добрия, вследващия момент става най-лошия и когато сме се карали винаги напада и започва да обижда крещейки,после казва,че аз съм го била ядосвал, а и затова той се държал така.Само ме упрекваше,въпреки че той беше виновен,аз трябваше да му се моля сякаш е прав.Поведението му беше нагло.
Той прави нещо с което ме наранява и вместо да се извини,правеше скандали и когато се разплачех ми казваше да престана да права трагедии.През последните месеци на 2 пъти се карахме по-сериозно.Отнасяше се зле с мен,а аз наистина не го заслужавах! Прибирах се вкъщи наранена и чаках да звънне да се извини,но той не го правеше.
Знам,че беше грешка от моя страна и всеки път аз го търсих,а той започваше да се държи още по-нагло. Тежеше ми и споделях с брат ми и приятелки.Всички ми казваха,че той не ме заслужава..Много се измъчвах.Наближаваше 8-ми март.Мислех си,че поне този ден ще е прекрасен.Не го бях виждала 3 дни.Беше в провинцията.Чаках го с нетърпение,но пак се чувствах обидена,защото почти не намери време да се чуем.Сутринта ми се обади да ми честити.Зарадва ме!А вечерта като дойде...скарахме се и отново ме разплака.Всеки път като сме се карали ми казваше,ако нещо не ти харесва да потърся някой друг.Никoй никога през живота ми не се е държал така с мен!
Той е като хамелеон.В един момент наистина прекрасен,в следващия се чудя как е възможно да се държи така?!Това ме съкруши.Не можех да ям и спя всеки път.А това е няколко месеца.Преди няколко дни имахме повод да излезем.Бях решила въпреки болката в мен да се старая за нашата връзка и да се опитам да му помогна,както винаги аз съм проявявала разбиране и се стараех.Цял ден с настроение се приготвях и очаквах вечерта с нетърпение.Чувахме се по тел няколко пъти и усетих,че и той се чувства така.
Дойде да ме вземе.Помолих го да се качи в нас да ме види.Имах нужда от мнението му.Когато го попитах как изглеждам той каза,че не може да говори така.Наистина е много труден да споделя,но това беше нещо незначително.Обясних му както винаги съвсем спокойно,че е нормално поне мнението да си даде.Той ми отговори,че аз си знам...Ядосах се и млъкнах.След това в колата пак се опитах да говоря с него,но той само ми казваше "хайде успокои се, да не си разваляме настроението,предупреждавам те че няма да издържа дълго"...
Но аз не се карах с него!Аз говорих тихо и се опитвах да му обясня как се чувствам заради него.Не си говорихме после по пътя.
Когато отидохме на събирането,моя приятелка ми каза че изглеждам добре,а той на мен:"ето виждаш ли,че трябваше да изчакаш 15 мин и да го чуеш"!Стана ми мъчно!Аз имах нужда да го чуя от него,а не от други хора!Обърнах се на другата страна.Той се ядоса,че го игнорирам.И ми каза "да се държа прилично,защото щял да ме остави сама и да си тръгне".. Стана ми още по-болно,но му казах щом ме заплашва така,да си върви.Не исках,но му го казах.Той остана.Защо ли?Не ми говореше през цялото време.Пишеше си sms-и,говореше си по джи-ес-ем-а,стоеше до мен без да ми обръща внимание.
По-късно тръгнахме за друго място.1-во не искаше да дойде,после реши че ще дойде.По пътя в колата той избухна,крещеше,обиждаше и накрая каза че не иска да сме заедно.Нямал нужда от такъв човек като мен!?Сякаш нож заби в сърцето ми!
На никoй не пожелавам да изпита подобно нещо.Много боли! И така,ме остави пред заведението и си тръгна.Не бях на себе си.Съсипах се тотално!Започнах да мисля защо,как,кога? Започнах да се самообвинявам и да търся причините в себе си.Може би не трябваше да му се ядосвам,че не ми каза как изглеждам като го познавам колко е пестелив в думите,но това не го оправдава да се държи така.По-принцип наистина е изключително добър и мил,сериозен в живота,улегнал,много отговорен,но работата която работи му дава самочувствие и поведение които са го променили до неадекватност.
Понеже е шеф,винаги в разговорите има заповеднически тон,вижда се с много хора и познава много известни личности,на моменти го показва не скрито и се държи надменно.Ако види друг човек да се държи така се ядосва и казва 'за кой се мислят', а наче той го прави.Изпълнен е с противоречия..
Около него има много жени които му се свалят/той ми го е казвал/.
Моногамен е и вярвам,че е така,но самочувствието му литва от такива девойки, които му се свалят..
Аз допуснах отново грешката да му се обадя.Знам,че всичко е приключило,но имах нужда да поговоря с него.Всъщност е приключило за него,аз винаги сам мислела че каквито и проблеми да имаме,важното е да сме заедно и да ги преодоляваме двамата. Наистина любовта между нас беше истинска,пламтяща,невероятна!Какво се пречупи,какво стана?Сбърках ли някъде?Той е 1-ят човек с които исках да остарея!Да споделя целия си живот с него!И вярвах,че ще е така.Той мислеше по същия начин.Но не мога да разбера защо аз никога не се отказах от него при положение,че той беше виновен,а той всъщност при всяка дори и незначителна разправя беше готов да се разделим.
Само преди няколко дни ми предложи да си търсим жилище където да живеем заедно,а на следващия ден буквално ме изгони.Не мога да повярвам! И така аз му се обадих.Говорихме по тел.Казах му че изследванията ми показаха анемия.Той каза че съжалява,да се лекувам и да си почивам. Вече не сме заедно, няма да го чакам до късно и вече ще се наспивам нормално.За него всичко било приключило.Обичал ме, но нямал нужда от човек като мен които така се държал.. Момичета не е ли нормално,когато ви наранят да се разсърдите?
Не е ли нормално той да се извини или да иска да се сдобрите?
Да му стане мъчно ако ви види да плачете и да се опита да ви успокои?
Той не е свикнал да се съобразява с никoй.За 1-ви път с мен започна да се променя постепенно.Казваше,че съм най-хубавото нещо в живота му!Аз вярвах,защото така се държеше с мен,но моментите в които избухва и стига до лудост, погубиха любовта ни.
Не очаквам да има рецепта за всичко това.Знам.Но той ме пречупи.Загубих достойнството си,дори елементарно самоуважение.Всеки път аз търсих,аз молих,аз плачех,аз страдах!Всички ми казват да не се тормозя,че съм била много хубава и хубав човек,но какво от това като не съм щастлива.Той не е красив,но за мен това беше без значение,аз го обичах такъв какъвто е и наистина изпитвам истинска любов.За това всеки път преглъщах и прощавах и продължавах наивно да се боря за бъдещето ни.Не мога и не искам и да си помисля да бъда с друг човек!От момента в които го срещнах аз заспивам и се събуждам с мисълта за него и през целия ден в работата мисля за него,а през ноща е в съня ми.Какво да правя?Сигурно всички ще ми кажете да не се обръщам назад и да гледам напред.Аз не мога.Опитвам се да си запалвам времето.Работя,спортувам,вече излизам с приятелки вечер,гледам да не си стоя вкъщи защото ще се побъркам.Правя всичко да се разсея поне малко,но не се получава.Той е навсякъде с мен,не спирам да говоря за него,не спирам да плача.
Целят ми свят рухна.Празен е.Нямам нужда просто от някои до мен,аз имам нужда от него!Защо не го разбира и него интересува?
Това негово поведение е повече инат и налагане.Иначе знам че иска същото.Но как да живея така цял живот.
Днес сме само ние,а утре?Ако имаме деца и той като започне пак да се държи така,ще трябва да търпя.Аз сега го търпях,пак камо ли ако имахме деца..Някой път сам си мислела дали ще се промени ако имаме деца?След многото разговори и старание от моя страна той започна да се променя за много неща и важното беше че той го искаше! Но се сети много късно и аз не издържах,а точно сега трябваше да проява повече търпение.Но как като ме беше изтощил?
Незнам.Много съм объркана.Не мога да си събера мислите.Чудя се дали да поговорим и да се разделим за известно време,или не/Или всичко е свършило?
Не мога да го преживея,не мога!Никога преди не сам била слаба в живота,но сега не мога да ви опиша как се чувствам... Колко искам да ме гушне,да ме целуне,да ме обича както преди.Незнам какво да правя.
Искам да се видим да поговорим.А за какво ли?Той каза,че вече няма какво да си кажем.Възможно ли е ей така да се разделиш с любим човек на които даряваш любов и сякаш да е до теб цял живот? Не мога да повярвам, че не ме обича.Знам,че има чувства,но сякаш му писна да се караме.Да но причините бяха в него и аз издържах токова време,а на него сега му е трудно,че се затворих в мен?
Разказах предимно за лишите неща които ни се случваха и ме мъчиха,но искам да знаете,че той наистина има прекрасни качества и когато е в нормално състояние е невероятен!
Сутрин ми правеше закуска, ставаше рано с мен за да ме изпрати на работа до асансьора с целувка и много, много други неща които в днешно време малко мъже правят.Добродушен е,и може да е много мил,но вече си мисля,че нервите и стреса,които има в работата са му дали отражение на нервната му система и затова избухва,а в такива моменти не се контролира и незнае какво говори. Искам да продължа с него.
Незнам как ни се изплъзна всичко така?
Какво стана?
Хората около нас ни завиждаха на любовта,която имахме...
Поболях се и не мога да спра да плача!