Стоя,сама,забравена и тъжна.Нещо стяга гърдите ми,тежи ми ,а няма на кой да го кажа.Само като превъртя лентата година на зад,щастлива и влюбена.За мен той беше всичко.Живеех,събуждах се с мисълта за него-моят ангел,моят единствен принц.А аз бях неговата принцеса .Happy end.

За жалост бях заслепена от еуфорията,от любовта,от почти фанатичното желание да бъда с него.Вече пораснала,поучила се от миналите грешки, с огромни усилия отново бях с него- детската ми любов,неугасващата страст,призракът от спомените.Нямам очи да разкажа в какво се превърнах тази една година,тонове сълзи съм изплакала и хиляди клетви изрекла- няма да се върна,няма да го погледна,мразя го,обещавам си....

Но винаги се връщах.Обидите се трупаха,горчивината и неприятните моменти,болезнената ревност,детския егоизъм у него ме караше да се чувствам изцедена и използвана.Сега стоя,опитвам се да се отърся от този вреден навик,да се изправя и да продължа,аз съм толкова млада,почти дете.Знам ,че трябва да се разделим,вече дори не си говорим,времето в което сме заедно е пропиляно,боли ме ,че нямам желание да оправя нещата.

Толкова пъти съм опитвала да "закърпя",дупките в нашата връзка.Вече не виждам смисъл.Толкова много ми се насъбра,и така ме стягат гърдите щом се сетя за него и за болката,за нетърпимостта която има между нас.Той си отива.Аз си отивам.Но заедно с него си отива и частица от мен.Краят идва, не знам дали го искам,агонията е огромна.

Страхувам се от самотата,от това,че никой няма да бъде толкова близко до мен,както той...

Той не заслужава.Знам го,но ме е страх да си тръгна,страх ме е да остана сама.