Както всеки човек и аз си имам своята тъжна история.

Тази година аз и приятеля ми влязохме в различни университети - аз си останах във Варна, а той замина в Търново. Заедно сме от година и половина и мога да кажа, че имах най - хубавата връзка, която всеки може да си представи. Но той замина.

Все още сме заедно, но от разтояние любов не става ("Не се ли виждат две очи - се забравят"). Всъщност това май важи за него - погълнат е от новите приятели и новия град.

Разбирам всичко, но ми липсва. Той беше ежедневието ми, най - добрата приятелка, приятел. А в бъдеще, поне следващите 5 години няма да бъдем заедно, за повече от една събота и неделя или едно лято.

Всъщност знам, че няма как, но пак ми е тъжно.

Благодаря за отделеното внимание ;)