Здравейте, искам да споделя пред вас мъката си с надеждата да ми кажете как се виждат нещата отстрани. Всъщност давам си твърде ясна представа за всичко, единственият проблем е, че не мога да спра да искам да съм с този човек. каквито и гадости да ми се случват желанието да го имам до себе си побеждава всичко. Чувствам се в капан. Може би имаме кармична връзка, не знам, но 2 години не мога да се откъсна от него по никакъв начин, както и той от мен.

Няма да се впускам в прекалени подробности, защото тези 2 години бяха изпълнени с гоненици, истории, пътувания, номера и какво ли още не.

Връзка ни е много трудна от самото начало, очевидно не сме един за друг, защото се караме от първия месец. ПО - точно аз се карам с него. Той е адски търпелив и мълчалив и прикрит, така да се каже от тихите води, а аз съм другата крайност - общителна и честна, винаги съм искала прозрачност в отношенията си, но е ясно, че не я получих напълно. Това, което намерих в него обаче ме държи дори все още, той е единственият мъж, който е правил толкова много неща за мен, единственият, който ми е доказвал любовта си напълно и толкова много пъти.

Но наред с това е мъж, който обожествява женския пол, винаги когато в компанията ни има друг човек и особено ако е жена, винаги сме се карали, той обича да обгрижва хората наоколо и това не е лошо качество, но ако не бях толкова ревнива колкото съм.

Многобройни караници на тази тема, но това все още не е всичко. Семейството му започна да се бърка в живота му, натякваха му, че не съм добра за него, накрая му забраниха да ме води в тях, което вече наистина беше проблем за нас, защото нямаше къде да спим. Ходехме отвреме на време у нас, но аз нямам собствена стая и не беше мн удобно... Започнах да се изнервям и исках от него да реши този проблем, настоявах да се противопостави на близките си, да говори с тях и да ги убеди, че си е негова работа с кого ще бъде и дали ще го води в къщи, в стаята си.

Той е най - малък в семейството и винаги са му се налагали по големите му братя и сестри (има по няколко и от двете)и естествено му беше много трудно В такъв момент под тяхно въздействие и защото аз го натисках, а беше и безработен и нямаше абсолютно никакъв избор той се съгласи с тях да замине за Варна да изкара курс за работа на кораб.

Знаех за това, че иска да го направи и говорихме за тази перспектива, но аз му казах, че не бих могла да го чакам и ако иска да замине ще се разделим преди това. Той не искаше да ме изгуби явно и притиснат от семейството си отиде да изкара курса и скри това от мен. Разбрах за случая 5 месеца по - късно съвсем случайно от една картичка от сестра му, която вече работеше на корабите.

Бяхме скарани разделени и правехме опити да се сдобрим. И тогава той ми призна всичко, каза че от страх да не ме загуби и защото съм го натискала да намери изход от положението решил да направи, каквото се семейството му иска от него. Полудях, защото безброй мн пъти съм му казвала че мразя лъжата и не трябва никога да ме лъже, а той беше нарушил това....

Това беше извън моите граници, но той положи безкрайно много усилия да ме убеди, че е било единичен случай, че аз съм най важна за него и че няма намерение да ходи да работи на тези кораби , не и докато е с мен. Преглътнах. Всичко си продължи по старому, започнахме пак да спим и в нас и в тях, защото проблемната сестра я нямаше. Но това разбира се продължи докато тя не си дойде преди 3 седмици и всичко се срина.

Пак скандали, тормозят го и го заплашват пред мен, че ще го изгонят и ще сменят бравата на жилището и подобни други глупости. Дадох му възможност да оправи това, но той не предприема нищо. Имахме няколко мн тежки разговора какво ще правим при създалото се положение. Междувременно той отиде на още едно интервю за работа на кораб. Което вече беше капака на всичко за мен и поисках от него следните 3 неща, за да получа сигурността, от която се нуждаех.

Първо - да ми даде паспортите, които си беше изкарал в следствие на онзи курс, на който отиде без д ами каже. След което да отидем заедно в агенцията и да си изтегли документите, за да спрат да му търсят работа на кораб и последното нещо, което исках да направи заради мен беше да отидем заедно у тях и да каже на семейството си, че няма да ходи на работи на никакъв кораб, защото не иска.

Още веднага ми каза,ч е последното не може да изпълни. В последствие започна да се дърпа и за другите неща. Разбирам го напълно, но имах нужда от уверение, че няма да ме изостави, както беше правил мн пъти преди това. За съжаление обаче и аз не бях жената - мечката за него през това време. Карахме се много, през 2 дни се разделяхме и после пак се събирахме, но нещата не ставаха по-добре.

Последното ни скарване беше снощи, на улицата, когато той за пореден път ми каза, че тук пътищата ни се разделят, защото аз се държа много лошо с него, което е истина. Казах му, че искам да имам сигурност в него и свръзката ни, защото аз не се съобразявам с никой и нищо, никой не ми пречи да бъда с него и не поставя препятствия пред мен. Той каза, че не може да промени това. Аз пак му казах, че не иска и отново все същия разговор водим. Ужасно е, като омагьосан кръг.

Разделихме се на улицата, а з бях бясна, от слабост, безсилие и яд, че го губя... Държах се безобразно, обиждах го, проклинах го и изобщо изпуснах нервите си, но той безразлично си тръгна.

Сега пиша това и очите ми се пълнят с горещи сълзи, но не знам наистина какво мога да предприема. Той ми каза, че не иска нищо да прави за мен повече, иска само да се разделим, било най - лесно и за двама ни.

Моля за вашите коментари и безпристрастни оценки. Какво да направя, за да се почувствам по - добре, стомахът ми е свит на топка, не искам да изгубя човека, наистина си струва, но... се чувствам като обладана от зли духове. Държа се ужасно с него, постоянно го обвинявам и упреквам, ч е е мекушав и не се застъпва за нас, че ме предава и т.н

Това е. Много тежко ми, знам че ще ми мине все някога, но проблема е, че искам да сме заедно и желанието ми ме яде отвътре.