Здравейте на всички! Искам да ви напиша и своята история и да ви помоля за съвет - как да постъпя и какво решение да взема!

Омъжих се млада / на 20 години/ защото забременях непредвидено. С мъжа ми се обичахме много и когато дъщеря ни се появи на бял свят, нямаше по - щастливи хора от нас. Не съжалявах за нищо - чувствах се желана, обичана и закриляна от този мъж - вече имах свое семейство!

Но изведнъж всичко започна да се руши и брака ни за месец - два се превърна в пълен кошмар. Не се понасяхме, чувствахме се някак си чужди, любовта изчезваше! Така след 1 година мъчение решихме да се разведем и всеки да поеме по своя път...

Малката беше едва на 6 месеца когато се разведохме, аз се отдадох изцяло на нея за да преживея по - лесно раздялата и този мъчителен период от моя живот. Но явно друго било писано!

След 3 месеца раздяла /в който нито се бяхме чули нито видели/ той ме потърси и аз през сълзи се впуснах отново към него - Така се виждахме няколко месеца от време на време и решихме да се съберем отново и да опитаме пак. Вярвахме, че раздялата ни е дала уроците си и вече всичко ще е различно ...

Да ама не! Мина се известно време и пак същото - започна непоносимостта помежду ни. Разделихме се отново... След което мине се не мине време и опитваме пак и пак и пак - и винаги края един разделяме се с омраза в сърцата си и с цинични усмивки на лицата си. Така се събирахме и разделяхме 3 години цели 10 пъти! И аз винаги бях готова да опитам отново защото дълбоко в себе си го обичах и в името на детето ни.

Последната ни раздяла беше на 24 септември 2007 година - той ни изгони с детето като мръсни котета и каза много силни думи - Че повече нямам място в живота му и да го оставя да си живее живота! Това и направих, но като идваше на свиждане през събота и двамата почвахме да плачем и да съжаляваме затова л че сме се разделили, осъзнавахме че някак си не можем един без друг...

Така тази събота /24/ отново беше вкъщи - донесе подаръци за малката,  цветя за мен, правихме секс,  плакахме, казахме си че се обичаме и всичко е въпрос на време за да се оправим....

Докато в неделя не прочетох едно писмо в неговия скайп /бяхме отишли за малко в тях/ в което си пише с една негова колежка колко бил влюбен в нея и колко много му харесал секса преди 3 дни.!! Това нещо направо ме шокира, разплаках се и със сълзи в очите го попитах Какво става ? Защо ме лъжеш? А той преспокойно ми каза - Ооо не съм длъжен да ти давам обяснения! Ти си просто БИВШАТА МИ ЖЕНА и такава си оставаш!!...

Взех си детето, облякох си палтото и си тръгнах! Плача вече втори ден и не мога да си обясня защо този човек постъпи така с мене??!!! Ами ако не бях прочела писмото какво ??!! Щеше да ме лъже и за в бъдеще ли ???!!! Приятели,  моля ви дайте ми съвет как да се измъкна от този порочен кръг и да си оправя живота

Без този човек,  защото то е ясно,  че аз за него съм нищо!!! Благодаря предварително на всички които ще отделят от времето си да прочетат моята история!

Заблудената Звездичка.