Здравейте!

Искам и аз да споделя моята история. Всичко започна преди около една година.  Бях много наранена от предишната си връзка и не мислех че някога отново ще повярвам на човека до мен.  Но уви се появи моята истинска любов.

Запознахме се съвсем случайно. С всеки изминал ден се влюбвах все повече и повече. Не можех да го контролирам това чувство.

На 26 години съм.  Имала съм няколко връзки. Две от тях дългогодишни. Той върна усмивката на лицето ми. не можехме и един ден без да се видим. Вървяхме един до друг. . . в една крачка. Никой от нас не изоставаше в отношенията ни. Така изминаха няколко месеца. .  

Една нощ бяхме у нас ,на следващия ден у тях. Той живееше със семейството си. Всичко беше идеално докато в един момент майка му почна да го ревнува от мен.  Виждаше че държи много на мен и много ме обича ,а нея това я вбесяваше още повече.

Един ден я чух съвсем случайно да говори зад гърба ми. Бях потресена. Тръгнах си онази вечер. Не останахме там. Той тръгна с мен. Не исках да заставам между тях. Той ме уверяваше че ще поговори с майка си ,всичко ще се оправи и аз да и простя и да продължа да ходя в тях. Не след дълго се преместихме да живеем в друга самостоятелна къща. Беше нова къща. Обзаведохме се лека по-лека. Всеки един ден беше прекрасен. Изпълнен с много щастие и любов.

За съжаление обаче майка му не се отказа от мисията си да ни раздели. Почна да идва при нас всеки божи ден. Да проверява хладилника дали съм сготвила. Дали съм изпрала. Дори влизаше в нашата спалня да провери дали има прах под леглото. Използваше всеки един момент когато моя любим не си беше вкъщи и почваше да вика по мен и да ме обижда. Казваше ми че трябва да го гледам както тя го е гледала,да се прави това което тя казвала .

Ако не да си събирам нещата и да се махам,защото тя нямало да ни остави. Почнахме да се караме помежду си. Той ме уверяваше че всичко ще се оправи. Че и трябвало време на майка му да свикне с тази мисъл че той не може вече да е до нея. Аз премълчавах.

Обичаме си и бях сигурна че ще се справим с този проблем. Много плакахме и двамата. Не можем един без друг. Всичко което правехме и постигахме беше за нашето бъдеще и се държахме здраво за ръце. Аз свеждах глава ,опитвах се да се усмихвам когато се срещахме с майка му и да и простя. Какво постигах ли ? затишие за определен момент и после пак тя почваше да се бърка,буквално всеки ден в нашия живот.

Звънеше му по няколко пъти на ден. Контролираше му всяка една крачка . Будеше ни рано сутрин. Влизаше в спалнята дори когато сме под завивките . Кошмар. Лошото е че той почна да се изнервя от това и почна да си го изкарва на мен. Когато исках да си тръгна,той ме умоляваше през сълзи да остана при него.

Да не предавам връзката ни. Да се държа здраво за ръката му. Той никога няма да ме пусне,независимо мнението на майка му. Да не предавам любовта ни. Да се боря. Много сълзи изплакахме и двамата. И така до миналата седмица. Когато в неделя сутрин за пореден път тя звънна по телефона в 7ч за някакви ключове. Той каза че след 15 минути ще и ги занесе. Тъй като тя живееше на 2 пресечки от нас, пристигна след 5 минути.

Поредния скандал без причина и аз реших да си тръгна.  Не си събрах багажа ,но си тръгнах от там. И казах че няма да се върна там докато майка му не ме приеме и не се примери че нейния 30 годишен син е пораснал и трябва да има собствен живот.

Сега сме разделини. Той ми взе ключовете. Донесе ми част от багажа... Обичам го много. Той обаче се май се предаде. Изнерви се от отношенията между мен и майка му...  и ми обърна гръб.

Планувахме да се омъжим пролетта,искахме да си имаме детенце а сега всичко . . .  се изпари.

Моля ви помогнете ми!

Дали нашите две душички ще преодолеят това и да заживеят отново щастливо и да сбъднат мечтите си заедно!