Здравейте мили приятели :)

Много харесвам този сайт и за това искам да споделя и моята история с вас.
Аз съм на 27. Преди месеци се разделих с моя приятел...страдах много, бях се отчаяла напълно, смятах че вече едва ли ще срещна подходящия човек. Първоначално се бях затворила, но по съвета на моите приятелки в последствие започнах да излизам - срещах се с мъже, но никой не ме привличаше...нямах желание да започна нова връзка от страх да не бъда наранена отново.

И така ....докато не се запознах с Румен :) Бях се регистрирала в сайт за запознанства и попаднах на него.Разменихме си скайп и започнахме да си пишем ежедневно и се стигна до среща :) Говорихме си , споделяхме , усмихвахме се и беше много приятно :)Когато се разделихме аз се чувствах прекрасно, защото в мен се върна надеждата, че някъде наоколо има и хора които си заслужават. Продължихме да си пишем (около два месеца)и аз лека полека започнах да се влюбвам :)Той го усети и много пъти в разговорите ме предупреждаваше че не е готов за сериозна връзка, понеже е бил много наранен от жената която обичал и въпреки че са минали 10 месеца той не спира да мисли за нея.

Аз обаче толкова лекомислено подминавах тези думи, а той не спираше да ми повтаря, че го интересувам и затова не иска да се случва нищо между нас за да не страдам и заради него. Глупачката си бях аз :)

Толкова го исках ,че се престорих че не съм толкова чувствителна и ранима каквато всъщност съм, а и той го знаеше. Една вечер ме покани у тях, беше приготвил всичко толкова романтично...и :) досещате се. Всичко беше невероятно, най-много ми харесваше това че с него можехме да си говорим за всичко, интересуваше се от мен, задаваше въпроси.След това една седмица не се виждахме но си пишехме и се чувахме по телефона.

До момента никога не бях срещала мъж който толкова да ми допада, във всяко едно отношение. Никога не съм вярвала , че има такова нещо като Идеалния(за мен разбира се), но аз го срещнах :) После пак ме покани - вечеряхме и си легнахме. Както се чувствах на седмото небе, толкова бързо слязох на земята :)

Случи ми се нещо ужасно - аз лежа до моя любим, а той реши да сподели какво е вътре в него - каза че се чувства много объркан, и че каквото да се случи с него в ежедневието го свързва с бившата си, че тя е непрекъснато в него макар 4е го е наранила много.

Почувствах се ужасно но не го показах , говорехме като приятели. Станах сутринта и тръгнах. 2-3 дни не се чухме, после му писах и му казах че не се чувствам добре. Той ми отвърна че съжалява за това, че ме е предупредил, че не може да има сериозна връзка на този етап и че след като на мен ми е зле от това по-добре да спрем до тук. Тежко ми е , много ми е тежко за това че го срещнах но се разминахме. И знам че друг като него няма да има!

Не го обвинявам за нищо :) Той беше коректен с мен от началото до края...просто съжалявам че се получи така! И си задавам въпроса...ами ако бях изчакала, ако с времето той се привържеше към мен понеже казваше че с мен му е хубаво?

Дали не прибързах? Но както и да е...аз не издържах.. чувствах се неудовлетворена да съм част от такава връзка. И сега като мисля за него се усмихвам, въпреки че ме боли :)