Здравейте!Бих искала и аз да споделя своята история, която на фона на всичкото нещастие, може би ще ви прозвучи дори смешна, но това ме измъчва от няколко месеца и реших че ще е по-добре ако го излея.

Аз съм жена на 24 години. Смело мога да кажа, че никога не ми е липсвало мъжко внимание. Винаги съм имала човек до себе си, някой за когото да мисля. Не обичам да оставам сама и може би заради това всичките ми връзки с мъже са се застъпвали.

Не си мислете, че съм имала много връзки, не! Била съм с четирима мъже, в някои от тях съм била силно влюбена, в други не до там, но с времето съм се привързвала и обиквала. Така е и с настоящия ми приятел.

Обичам го, свикнала съм с него, но някак си не си представям бъдещето си с него. Той се появи в живота ми в момент, в който преживявах тежка раздяла с мъж, когото обичах до лудост. И аз се хванах като удавник за сламка и така и до днес.

Изминаха вече 2 години и половина от както сме заедно. Той много ме обича, постоянно ми говори за семейство, деца, а аз мълча. Не искам да го лъжа, да го наранявам, но как да му кажа, че не искам той да е съпруга ми? А същтевременно не искам да го напусна.

Боли ме само при мисълта, че ще го заболи,ако му призная чувствата си, мислите си. А си мечтая да срещна истинската, голямата любов.Понякога толкова силно желая да я срещна, но не знам кога, къде, дали ще я позная? Ами после?

Вече си мечтая за дете, съпруг, но искам това да е голямата ми любов. И ме е страх, страх ме е защото въпреки че не съм щастлива с приятеля си, аз просто не мога да го оставя.

А как тогава да търся НЕГО, истинския? Много ме боли, понякога си мисля, че тази история няма да приключи, дори се моля приятелят ми да се влюби в друга и да ме остави. Какво да правя? Моля ви, дайте ми съвет!