Здравейте на всички!

Моята история е дълга и тъжна с кофти край!

Аз съм на 24 години,имах изпепеляваща и луда любов с мъжа на живота ми поне до сега!

Запознахме се, той дълго време ме преследваше, аз го ненавиждах и мразех ,след време тръгнах с него и така ден след ден луда любов и незабравими преживявания, МНООГО СЕ ОБИЧАХМЕ, 2 години ходихме, а после ПРЕДЛОЖИ ми брак, оженихме се и бяхме толкова влюбени и щастливи, но в един момент нещата спряха да бъдат толкова розови и истински, нормално семеен живот, почнаха скандалите, разправиите, намесата на родителите му,ние живеехме отделно от тях ,но в една къща.

На мен започна да ми става лошо от нерви, докато в един момент той си позволи да ме удари, дори, тогава бяхме сгодени още, аз бях готова да си тръгна, но той ме убеди с молби да остана, е там ми беше грешката май.

В един момент вече след толкова скандали той ми счупи ръката, после ме бутна по стълбите ми сцепи главата,да аз бях виновна предизвиках го, но това не оправдание, аз бях готова въпреки всичко и всички да остана с него, защото го обичах толкова истински и не си представях живота си без него, не можех, той ми беше всичко, той беше и първия мъж в леглото ми.

Един ден той просто ми каза"не те обичам вече" година и половина след сватбата ни, той вече не ме обичаше, каза ми "умна си, хубава си, ама не ме кефиш вече" толкова ме болеше,толкова ме нарани,аз толкова се опитвах с унижения и страдания, безброй усилия и промени от моя страна само и само да оправя нещата, а всеки ден ставаше по-лошо все повече болеше.

Той ме помоли да си тръгна да го оставя да си помисли дали ме обича,а това беше края,тръгнах си от там с много сълзи и мъка,не бях на себе си,през този месецп почти не дишах, чаках да ми каже,"ела си,обичам те", но уви!

През това време разбрах, че се е регистрирал в сайтове за запознанства и така след месец разделени, той ме помоли да ида да си взема не6тата, беше ми изхвърлил буквално нещата в гаража,толкова грозно и подло-нещата на човека, от който до вчера искаше дете.


Изнасянето ми от там беше ад, майка му вървеше след мен и ме плюеше говореше ми лъжи,обиди,а той нищо, все едно до вчера не съм била любовта на живота му както беше наистина!чистата и истинска любов умря.

"АЗ НЕ ТЕ ОБИЧАМ" тази думи се забиваха в съзнанието ми болеше и болеше. Подаде молба за развод, получих призовка пълна с лъжи и обвинения, делото мина кротко и сега сме разядени по взаимно съгласие.

Проблемът е в мен, че въпреки всичко, което ми причини-обиди, удари и болка, аз не мога да го забравя,о6те го обичам и то истински,имам си приятел,но нищо не съ6тото няма я любовта,тя остана там при него.

Той е постоянно с мен в съзнанието ми,искам ми се да се върна при него,но той не го заслужава,а направя ли го никой няма да ме подкрепи,за6тото той ми прецака живота,а аз съм готова да се върна там,не просто си искам миналото. обратно,истинската любов ,която имах я искам обратно,не знам дали някога пак 6те обичам изоб6то,а да не говори толкова истински...

Какво да правя как да го забравя,как да спра да го сънувам,да спра да мисля за него,за миналото,как да сложа кръст на 4 години да почна от начало,някой може ли да ми помогне?

Пишете ми!