Не пиша за съвет.Просто съм във фазата "..не ми се яде,не ми се излиза...".Искам да споделя с вас моята раздяла.Защото не знам може ли да боли повече една раздяла,ако безумно обичаш човека до теб,но трябва да го оставиш.

Имахме невероятни моменти.Докато миналото лято той не ме излъга.Простих му и уж всичко беше наред. И така месеци след месеци той се отдалечаваше от мен,лъжеше ме и т.н.

Толкова силни чувства имах,че тогава,през изминалите месеци,нямах сили да се разделя с него.А имах хиляди причини.Но се надявах,че всичко ще си дойде на мястото.И ето че преди три седмици това стана.

Започна да се държи с мен невероятно,да ме обгрижва,точно както беше през първите 7-8 месеца от запознанството ни.Толкова дълго търпях безразличното му и понякога грубо отношение с надеждата да се върне първоначалната тръпка и любов у него.И когато това се случи бях на седмото небе.Но всяко чудо за две седмици.

Имах съмнения и засегнах темата за изневерите.Той отрече,аз приех отговора му,макар,че съмненията в мен останаха.И след този разговор той продължи със старите номера-никакво внимание,лъжи и шикалкавене къде е и къде ще ходи.

И ето че снощи всичко ми дойде в повече.Разделих се с него.Той не реагира по никакъв начин,но аз очаквах това.Може би и той е искал да се разделим,но не е имал смелост.

Няма да разбера-по доста глупав начин му казах,че всичко свърши-по телефона,след което затворих.Но когато искам да кажа нещо,не мога да чакам да пожелае да се видим.

Боли да оставиш човека,когото обичаш,както никой досега.