Извинявам се за техническата грешка на модераторите.
 И така, пиша с голяма мъка и надежда някой просто да ми помогне със съвет. Толкова съм отчаяна,че на моменти усещам как се задушавам и сълзите за съжаление вече не ми помагат.

Аз съм на 29 години и съм омъжена от 3.5 години. Запознахме се със съпруга ми преди повече от 7 години. В началото не бих казала, че имаше любов от моя страна, тя дойде по - късно с времето.

Растеше и стана огромна и силна любов. Неговата любов във времето не търпеше промяна - тиха и спокойна. Във нашата връзка аз бях и винаги съм била по - инициативната и активна страна във всяко едно отношение. Така около две години като аз продължавах да го обичам, независимо от множеството неща които забелязвах като незаинтересованост на моменти към каквото и да е най - вече към мен като жена и човек. По това време си счупих крака и си останах у дома. Исках да идва по -често при мен, да ми обръща внимание и т.н. Тъй като не ги получих тези неща-макар че много пъти във времето съм била лишавана точно от това-този път станах много нервна, повишавах му тон всеки път когато идваше при мен и т.н. Той започна все повече да мълчи и като че ли се отдалечи от мен.

Ядосвах се на това, защото винаги съм понясала неговите настроения в името на любовта ни,а аз когато имах нужда от него той стоеше безучастен. Когато се възстанових, една вечер ме извика в тях и ми каза че не ме обича. Изведнъж ме срина, света спря да съществува в този момент за мен. Три месеца не знаех какво правя, не знаех къде се намирам. С мисълта за него ставах и лягах. Опитах да излизам с друг, но по разбираеми причини не се получи.

Аз исках него и бях наясно със себе си. Тъкмо когато започнах да се успокоявам той просто се появи на вратата на магазина в който работех, отслабнал и посърнал.....След година направихме годеж, а 6 месеца по -късно се оженихме. Денят на сватбата ни бе прекрасен, това е най - щастливия ден в живота ми.

Дните си минаваха, той отново започна да не ми обръща внимание, застояваше се все повече на компютъра но аз знаех че ме обича и не обръщах внимание,имаше моменти в които доказа любовта си.

Много неща преживяхме заедно, имаше и радости имаше и скръб, но и двамата си знаехме че се обичаме. За съжаление бебе не идваше, но и той не бе от много активните в леглото. Играеше да късно на компютъра, а когато си лягаше аз вече съм заспала.

Неприятно ми ставаше, но търпях. С течение на времето започнах да правя забележки и се карахме, но успях да намеря сили в себе си да преглътна това отношение.

От близо 8 месеца съм на нова работа, която ме удовлетворява, макар и доста да ме натоварва. Имаше период в който се прибирах късно,започвах да готвя и т.н. Въобще не ми помагаше, трябваше да вдигам скандали за да ми помогне поне малко, вечер гледах гърба му, искам да си поговоря с него, а той не ме чува и онова играе ли, играе ли на компютъра. Толкова самотна бях, нещата които преди преглътвах сега изригнаха с пълна сила. Опитах се да общувам с него, да провеждам диалог. Той казваше - да добре, ще се опитам да намаля компютъра, да поемам инициатива- целувахме се и продължавахме напред. Но той така и не предприе каквито и да е.

Целия януари премина в скандали. Един ден ми писна, скарахме се за дреболия и си тръгнах с два панталона и две блузки. На втория ден му се обадих. А той ми каза  "Щом си си тръгнала веднъж, няма връщане назад ".

Не знаех какво да кажа. Не знаех какво да направя. Исках да ми обясни, обяснението му бе  че много съм се променила откакто съм започнала новата работа и му били писнали скандалите. Та нали той ме доведе до това състояние със незаинтересоваността му към мен като жена и като човек.

 Моля ви помогнете, дайте ми съвет. Още си го обичам, а той не ми е звъннал още - и предния път така направи - как да постъпя и мога ли нещо да направя. Извинявам ако написаното е малко несвързано, но съм на ръба. Благодаря ви предварително.