Здравейте! От скоро съм регистрирана в този сайт, наистина е страхотен, поздравления!

Реших се и аз наи-сетне да напиша историята си.
 
 Аз съм на 23 години получих официалното си решение за развод съвсем скоро, но това е края на историята ми, а ето и началото.
 
 С бившия ми мъж след дълги уговорки и свалки от негова страна ,аз най-накрая склоних и тръгнах с него,той беше човекът,който мразех и ненавиждах,излязох с него за да го разкарам,но не се получи и се влюбих в него!луда и изпепеляваща любов,истинска и се надявам не последната!
 
 Две години бяхме гаджета,много се обичахме,имахме толкова истински моменти,във всички проблеми бяхме заедно,ръка за ръка!и така той реши да ми предложи да се омъжа за него,аз само това чаках,веднага казах "да"на романтичното предложение,вдигнахме сватба като по приказките,всичко беше толкова хубаво,а аз влюбена и щастлива и мнооого обичаща и обичана,но ето че не след дълго след сватбата почнаха проблемите и битовизмите,караници за обикновени неща,всичко като един нормален семеен живот,но нервите взеха да идват в повече,на мен започна да ми става лошо,припадъци на нервна почва,той не можеше да понася всичко това,стигна се до момент в който ми посегна счупи ми ръката,после ми разби главата,да аз бях виновна и го предизвиках,но...

 Така болката всеки ден растеше,аз търпях в името на любовта,много го обичах и бях готова да простя всичко и ето, че един ден след месец странно държание от негова страна той ми каза "не те обичам вече,безразлична си ми,много си умна,красива и интелигентна,но не ме кефиш" в този момент целия ми свят потъна и живота спря,толкова болеше,след тези негови думи последва месец изпълнен с унижения в името на това, че аз го обичам да спася брака ни, все пак беше минала само година и половина от сватбата ни, а той вече не ме обичаше, исках да спася любовта си,молех се, принизявах се,а срещах само безразличие от него и студенина.
 
 След месец ме помоли да си тръгна за около 2 месеца да се разделим пробно, което стана и завинаги.така аз се прибрах в къщи при родителите ми и след месец ме помоли да отида да си взема нещата от тях, като позорно ги беше изхвълил в гаража, адски обидно и подло,отидох да взема багажа,там беше и майка му,която през цялото време говореше глупости за мен,а той не каза нито дума,дори я подкрепи!
 
 И така изнесох си нещата и той пожела да подаде молба за развод като уговорката беше да е без вина по взаимно съгласие,след което получих искова молба в която той ме описваше като морално пропаднала и разбила семейството му, "с честите си напускания на дома и непреодолимата ревност", а тогава аз си тръгнах за 1 път защото той така искаше,а не защото аз го исках,толкова ме заболя,написано от човекът който ми се закле в любов пред Бога!и накрая.... както започнах в началото се разведохме,сравнително цивилизовано,слава Богу и всичко свърши,НО аз не мога да го забравя,постоянно е в мислите ми,не спирам да мисля за миналото,за това което ми причини за сватбата и всички хубави моменти заедно,както и за огромната болка,която ми причини,всичко това не спира да ме тормози,сънувам го всяка вечер,не мога да разбера обичам ли го или го мразя,толкова съм объркана!минаха вече 10 месеца,искам да го забравя и да започна на чисто,дали това някога ще стане!в момента имам човек до себе си,но това не променя нещата,всичко се повтаря като в омагьосан кръг-нощем се будя от кошмарите с бившия, обляна в сълзи,а денем не спирам да плача за всичко, което се случи и което преживях  с него!ДО КОГА?
 
 как да спра да мисля за всичко и да затворя страницата си с него???ПОМОГНЕТЕ МИ!!!