Тя беше най-добрата приятелка на най-близкия до мен човек-една бивша колежка която ми е като сестра...Върна се след дълго пребиваване в Белгия.Не я познавах...

Първата вечер седяхме в една кръчма и се гледахме втренчено...Между нас течеше нещо подобно на електрически ток!А очите и бодяха,бодяха...За нас ненадейно се залепи някакъв пиян. Попита ме в прав текст: "Хей това жена ти ли е?"Отговорих:"Не не е-днес се запознахме..."
А той настоя:"Не,това е съпругата ти!Не ме лъжи-личи си!"Пак се погледнахме втренчено...
Погалих я по ръцете-тя се отдръпна.Докато я изпращах,пред входа тя ме целуна.И се започна...

Ставахме от ден не ден все по-близки.Станахме неразделни,защото с общата ни приятелка се случи нещастие и това ни сплоти!Аз се борех с чувствата си...След първата вечер тя ми обясни,че е оставила голямата си любов в Белгия,и макар между нас наистина да става нещо,то не е достатъчно...И иска да сме близки,но само приятели.Държах много но нея,и в един момент,когато стигнахме до невъзможност ,я помолих да не се срещаме известно време,за да сложа в ред чувствата си...Тя обеща...но не!Започнаха се смс-и, и обаждания,и настояване за срещи,и как и липсвам..Не устоях!Легнахме си една вечер...станахме едно цяло,неразделни!Спях по 3 часа на нощ,събуждах я с кафе и закуска...приспивах я с любов!Тя беше човек за който съм копнял цял живот...аз неверникът!Минал 30-те,с не 1 и 2 любови зад гърба си...Молеше ме да я уча на любов!Плачеше като дете на рамото ми..
Тогава всичко свърши!

В навечерието на Рождения и Ден бях на вечеря у тях.Тя отметна коса погледна ме и каза ненадейно:"Виж, трябва да ме забравиш!"Бях като попарен!Попитах с пресъхнало гърло:"Защо?"А тя:"Ами не е това ,което трябва да бъде.."Аз:"А защо не си останахме просто приятели?"Тя:"Това ще ми е обица на ухото...дълго време...сбърках!Чувствата ми не са достатъчно силни"

Тръгнах си пиян от мъка...и не само.А тя:"Чакай-няма ли да се видим вече?Почакай..."После взе да става гадна и да ми обяснява че очаква да срещне още много мъже в живота си,а аз съм нещо,което не се вписва в житейските и планове...Тръгнах си отново.А тя:"Дълго време няма да излезеш от главата ми-не съм познавала човек като теб!"
Не се обърнах.

Тя ми бе много близка.Опитахме да се видим просто така,като приятели...Аз бях готов на всичко,но тя не знаеше как да се държи.И пак обиди и приказки..
Сега не се виждаме.Получавах имейли че искала пак като приятел да ме вижда!И честитки за Коледа и Нова Година-един между многото в списъка на пощата и...

Общата ни приятелка се видя в чудо,как да балансира между двамата..
2 месеца бях нон-стоп пиян!А не пиех...На работа се вясвах
,колкото до не ме изгонят...И мисля само за едно!

Любовта не съществува,приятели!Или я има в тия неясни граници, в които един обича друг, той тича подир трети...и никога взаимност!И само гняв и болка...и самота!