Здравейте, истории като моята сигурно много!

Аз съм на 21 години от   един красив морски град и съм студентка, за двете години, в който съм студентка, разбрах много истини за живота, може би защото в специалността,  в която се записах има много психология и така.....!

Тъй като обичам да съм независима реших, че ще уча и работя макар, че съм редовна форма на обучение успях да съчетая двете неща добре.

Аз работя като сервитьорка в едно кафе в нашия град и като всяко такова и ние си имаме редовни клиенти,така започна и моя малак роман с един от тях. Той беше много по-голям от мен, но страшно интелигентен, забавен, хубав, много добра професия, от която се печелят много пари, а той е един от най-добрите в града ни, изобщо мъжът мечта.

Най-интересното беше, че бе на 37 и никога не се бе женил. Така започнахме да излизаме, бяхме намерили страхотен общ език, макар че бяхме от много различни поколения, след време започнахме и да спим заедно, оказа се не само добър събеседник, но и шампион в ,,креватната гимнастика”, че какво повече и трябва на една жена(момиче)за да хлътне до уши?!

Изкарахме така 3-4 месеца разбира се криейки се от света все едно бяхме престъпници, нямаше начин той на 37, а аз едвам на 20. Той започна да се усеща, че се влюбва, а аз отдавна се чувствах на седмото небе, а не беше предвидено да става така.

За да ме отдалечи от себе си , защото според него ние нямахме бъдеще, аз съм била малка, какво ли съм била видяла от живота, растяла съм, трябвало да се изуча, там било моето бъдеще.

Последната вечер, в която бяхме заедно преди седем месеца той ме излъга, че ще се жени-боже повярвай те ми след страстната нощ и тази новина(аз тогава от къде да знаех,че си измисля)щях да умра и всеки път когато се сетех за това дъха ми спираше, приех го и чаках, но така и не се случи заветното събитие.

След тази случка имаше ела без теб загивам, иди си не мога да бъда с теб! И не можех да се откопча от този си ад, всеки път когато ме повикаше аз бързо се отзовавах и когато ме прогонваше, аз си тръгвах с наведена глава и поредната рана в сърцето.

Докато един ден не се появи Д.голям симпатяга, невероятна харизма той бе главен редактор на един вестник, главен брокер към една застрахователна компания и с още един куп неща. На запознахме се покрай университета, много.и допадна, но знаех, че там нещата са невъзможни тъй като знаех че си има дългогодишна приятелка.

Но на 8ми декември бяхме в една компания и така от дума на дума, на целувка и така.Д ми обясни,че с приятелката му нещата не вървели добре и че тя на Коледа се връща(тя учи друг град)и ще поговорят и да се разделят.

Следващите две седмици бяха вълшебни, приказка! Няма как да ги опиша и тъй като бях много наранявана малко преди това, направих грешката бързо да хлътна до уши.

Разделих се с предишната любов, за да се отдам на реалната, новата, но уви тя се прибрала поговорили и се разбрали да си дадат още един шанс на връзката.

По скоро, за да съм честна аз му го предложих защото от както се беше прибрала тя за празниците той беше много объркан и реших да го улесня него и себе си да го пусна да си иде, а ако всичко е било истинско той ще се върне.

Е от два стола се оказах на земята. Хемингуей го е казал, че всяка раздяла е една малка смърт, е аз преживях две за един месец. Сега се възстановявам и чакам.......това е...