За първи път ми е толкова трудно да ти пиша макар,че го искам.Последния път когато се видях ме вечерта преди да се разделим.Ти ми обеща,че ще направиш всичко възможно и в петък ще се видим за повече време.Аз ти казах,че няма да ходим в апартамента но това не пречеше да идем някъде а и времето беше хубаво.А какво се получи ти пак си имаше работа и бързаше.

Този петък беше по различен на тази дата за първи път преди 4г излязохме заедно.Имах страхотна изненада но...ти ме нарани жестоко.Когато каза,че трябва да пазаруваш и да се прибираш в този момент ми се искаше да те помоля да спреш и да сляза...и всичко да приключи... но шока беше голям ....

Искам да съм силна, но не мога. Плаче моята душа.Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа.Няма да ти пиша, че ми липсваш.Че те обичам. Искам да вярвам, че всичко скоро ще свърши, но не съм сигурна дали ще е лесно. Да, края е прекалено близо и това ужасно много ме плаши.

А това боли, боли ужасно много! Няма да забравя чувствата, които ме накара да изпитам. Няма да забравя как караше сърцето ми да бие лудо при всяка наша среща. Няма да забравя каква дупка остави в сърцето ми след това. Няма да забравя какво значеше за мен, и още си...

Искам да вярвам, че ще забравя... не, не, не теб... а нея ЛЮБОВТА... Теб не мога да забравя, дори и да мога, дори и да искам, а аз не искам. Искам само нея да забравя, да не пари толкова, да не тежи толкова, да не убива толкова.

Искам ала дали ще мога? Дали искам? Дали трябва? Толкова думи, а без смисъл, без стойност... Нищо не мога да променя и ще се примиря.

Може би в някой друг свят, в някой друг живот, при други обстоятелства... ще имам шанс да те ОБИЧАМ. Копнея и вярвам, че е това е поне едно от нещата, което съдбата ми дължи като отплата за цялата тази болка, която ми стовари. Докато чакам и се надявам, аз ще Те ОБИЧАМ..

Колко боли от любовта... чуствам как всичко рухва под краката ми... чуствам се по-сама от всякога...