Здравейте,
Аз съм на 17 години и открито мога да кажа,че знам какво искам от живота.
Боря се за целите си.Не винаги обаче е толкова лесно.
Тук е момента да спомена "Невъзможната любов".
Запознах се с Б. в началото на миналата година.Учехме в едно училище.
Постепенно се сприятелихме.Споделяхме всичко.
В един момент станахме нещо повече от просто приятели.Всичко беше чудесно,бяхме заедно нощ и ден.
Наложи се лятото да замина за селото си,където ходя всяка година.И на двама ни не ни се разделяше,но нямаше начин!Накрая той дойде там-това означаваше много за мен!Обеща ми че ще ме чака да се върна.
Прибрах се в София.Почнах работа.Трябваше ми малко време да си изясня чувствата.Отначало се чудих какво стана:бяхме най-добрите приятели,а сега имах странна тръпка към него... Исках да си изясня искам ли да сме нещо повече от приятели или не-да останем такива!?Много бях объркана.
В разстояние на 1-2 месеца се бяхме видели около 3-4 пъти и то в големи компании.След време разбрах, че е с друга.Точно в този момент разбрах,че искам да съм с него и това,от което съм се страхувала е точно любовта, болката от нея....
Всичко се срина,бях разбита. Престанахме да си звъним, загубих го, но не можах да се примиря толкова лесно. Това, което изпитвах към него определено не беше само приятелство.
За първи път в живота си незнам какво да правя. Много време събирах сили и смелост да се изправя пред него и да му призная за чувствата си.Според много хора той се бил "хванал" с другата само защото съм го наранила.
Шансовете ми според тях са 100% да си го върна ако пожелая. Обаче мисля, че много закъснях...Осмелих се да му призная,че искам да съм с него...
Той ми каза,че в момента е с друга и няма да я зареже, ей така.
Видях обаче онази добре позната трапчинка в погледа му, която ми подсказа, че не всичко още е свършило.
Дано само да не съм закъсняла много, минаха 5-6 месеца.
Незнам какво да правя!