Омъжих се на 19г. Един парадокс.

Ние с сестра ми се омъжихме за двама братя.Първо се омъжи тя и после аз.Обичах го много.Той ми беше първия мъж с който легнах ,но не защото исках,а защото беше нахален взе това което пазих.

Родиха ни се две слън4ица!С годините нашата любов ако изобщо е било любов се изпари.По4на да ме унижава,да посяга,както третираше децата тъка и мене.Никакво уважение. Наказваше ги в банята на тъмно,а тях ги е страх.

Като удряше шамар на сина ръката му оставаше на бузката на детето.ПРИЕМАХ вси4ко заради децата да не казват 4е са деца на разведени родители.

След 19г.брак той взе решение 4е трябва да се разведем.Отлагах делото дано размисли,но уви. Разделихме децата.

Дъщерята прие да живее при мен,но аз заминах за 4ужбина и тя остана в апартамента при баща си.Тя трябваше да си плаща тока,да пере след 10h тъй като тока е по-евтин.Незнаех дали пак ще оби4ам,но той Дойде!Оби4аме ,уважаваме.Малко му трябва на 4овек да е Щастлив!Децата ве4е са големи.

Дъщерята ми дава кураж да гледам живота и да му се радвам.Радва се с мен ,когато съм щастлива,но сина ми ме упреква.Но подкрепя баща си.Той сега живей с жена и гледа 4уждо дете,а собствената си дъщеря не желае да я види.Тя за него не съществува.