Със съпруга ми се запознахме преди повече от 5 год. В началото изобщо не го харесвах ,но той беше много мил караше ме да се чувствам добре ,харесвана и уважавана .Постепенно се привързах към него и дори се влюбих.Така започна всичко.Тук е мястото да спомена че той е 10 год.по- голям от мен.Тогава бях на 20 а той на 30год.Имахме невероятни мигове заедно, прекрасни взаимоотношения всичко беше много хубаво.

След около година и половина се събрахме да живеем задно.

Тогава бегло познавах семейството му.Майка му и баща му са разведени.Свекърва ми живее в Германия ,а свекър ми в едно село далеч от нашия град.Сашо(така се казва мъжа ми) живееше с леля си.Тя е 50 годишна неомъжена и няма деца.Рядко я виждах ,защото все беше на работа,но ми се струваше добра жена ,докато не я опознах по- добре.

Когато заживяхме заедно започна да идва всеки ден ,да стои с часове(понякога и до 11,12 вечерта).Отначало си мислех че е само временно , защото се чувства самотна, но тя продължаваше да си идва без да усеща ,че създава неудобство.Започнах да се изнервям,но ме беше срам да кажа на Сашо ,за да не го обидя. Той от своя страна мълчеше също поради тази причина.Все по- често започнахме да се караме за дребни неща и най-вече аз предизвиквах споровете, станах мълчалива не споделях нищо с него.След известно време вече нямахме възможност да плащаме наема за квартирата и се наложи да се преместим при нея(леля му).Тогава започна същинския кошмар.

Постоянно ми правеше забележки за всичко държеше на АБСОЛЮТНА чистота дори прашинка да няма.По това време вече бях бременна в третия месец.Въобще не я трогваше, че ще имаме дете.Аз само мълчах и не казвах нищо, изпълнявах всичко само да има мир.

Веднъж споделих на Сашо, намекнах какво става и той отиде да и каже, но се скараха и след това тя ме обвини че нарочно му казвам за да ги скарам и го насърчавам да я мрази.А това най- малко го исках.

Престанах да разговарям със съпруга си станах свита постоянно плачех правех скандали от нищо защото бях много изнервена.Той не разбираше какво става и ме обвиняваше че съм ненормална ,истеричка и др.Вече толкова се бях отчаяла че предизвиквах скандали нарочно за да ме намрази и да се разделим за да се отърва от леля му.

Той изобщо не подозираше какво става.Сега чак осъзнавам каква грешка съм допуснала. Защо нищо не му казвах?

Живяхме така около три години .За това време всичката любов която имах към него се стопи. При това две години и половина спяхме отделно ,защото според леля му нямало място да си сложим легло и спяхме на два малки дивана.Представяте ли си.Не става въпрос за секса, а за близостта не можех да го прегръщам докато спи ,да усещам топлината му, дъха му.

Знам ,че това също много се отрази на отношенията ни. Но търпяхме, защото нямаше къде да отидем.Отначало с държанието си исках да му намекна ,как стоят нещата,но след това то стана част от моето аз.

Вече не ми правеше впечатление дали го наранявам или го обиждам отнасях се с пренебрежение към любовта му не ме интересуваше кака се чувства станах напълно безразлична.Свикнах да се държа по този начин.

Омразата към леля му ме беше завладяла напълно.Детето се роди(тя дори и тогава не спря да ме тормози, изискваше да се справям с всичко ако не успявах да измия чиниите докато си дойде следваха упреци и обиди) и започнах да се оправдавам с грижите за него.

Не исках да правим любов не исках да ме докосва.Отдръпнах се изцяло от него и се затворих в моя свят.Мислех си че ако не беше леля му всичко това нямаше да се случи и че всичко ще се оправи ако излезе от живота ни.Но много съм се лъгала.Преди 5- 6 месеца, замина да работа в чужбина, но вече нищо не е същото.

Любовта ,която изпитвах към съпруга си вече я няма, няма чувства ,няма нищо.Още повече че дълго време отказвах да правим секс и разбрах че е започнал да звъни по секс телефони и че може би има друга.

Много тежко го приех,но заради детето простих.Мислех си че ще забравя, но по лошото е че ми е безразлично.

Душата ми е празна.А така ми се иска да се върне времето когато бях луда по него, настръхвах при всяко негово докосване ,обичах го безумно.

Колкото и да се мъча обаче не мога го върна. Държа се все по лошо с него наранявам го и не знам защо го правя. После съжалявам. Понякога ми се иска да се разделим ,но нямам смелост да го напусна а и знам че ще ми липсва.Сега живеем като чужди.

Почти не си говорим ,не се прегръщаме ,нищо и всичко е защото аз така искам.Не издържам вече и незнам какво да правя. Искам да бъда като преди, но сякаш не мога. Дали времето през което леля му се намесваше в живота ни не ми се отразило така?

Може би ако я нямаше всичко щеше да е различно?! Незнам.Ако някой може да ми помогне ще му бъда благодарна.