Душата ме боли!Тя не боли тя кърви, опитвам се да вървя с гордо изправена глава, но не се получава плаче ми се постоянно нищо и никого не виждам, защото той си тръгна без да каже нищо, без да ме упрекне дори ,а беше толкова хубаво много хубаво ,от години не се бях чувствала така от години.

 Запознахме се чрез нета той от София аз от провинцията на разстояние 250 км един от друг ,той изтрадал без майка аз разведена с детенце на 8 години .

Видяхме се харесах ме се и всичко започна, аз малко резервирана той много внимателен и разбиращ .Детенцето ми много го хареса моите родители също идваше още в петък и тръгваше в понеделник а през другото време приказки ,приказки за щастие за деца за подкрепа, а аз глупачката вярвах давах му и пари за да може да идва бях съгласна на всичко на всичко само и само да бъдем заедно но.....

Често когато ме се обаждах по телефона беше раздразнен не говореше добре аз го питах защо се държи така отговор никакъв бил натоварен служебно, а аз скривах проблемите и болките си, защото не исках да го товаря излишно от осем години съм свикнала да се справям сама да стискам зъби да се усмихвам когато ме боли да търпя, търпя .....

Не ми беше приятно, но си казвах временно е ще му мине ,нямаш конкретен повод да се стигне до тук просто обажданията се разредиха а лъжите се нижеха като броеница ще ти звънна по-късно ще се чуем утре а утре нямаше никой .....само похабени чувства и мечти

Питам се защо и на кого е нужно да обещаваме неща които сами знаем че не можем да изпълним кои хора го правят и какъв човек трябва да си да залъгваш хора, които с нищо не са заслужили отговор нямам живота само с такива ме сблъска мъже, които тръбят че мразят лъжата, а най много лъжат мъже ,които ми обещаваха как ще отгледат сина ми а гледаха през него....

Не зная как ще продължа нататък но зная само едно тежко ми е мъчно ми е нямам сили и не зная от къде да ги взема Пишете ми ще чакам с нетърпение!